ИНТЕРЕСНО - Георги Икономов

Попитах старчето във мен

кога е остаряло?

„Не помня точен час и ден –

ми каза – отначало

 

престанах с патенце в ръка,

във банята да влизам,

от страх да плача през нощта

и пръсти да облизвам…

 

А после някак си денят

внезапно се смалява,

но не, че зима е сега –

и лятото така е!

 

Да не говорим, че снега

в косата ми се крие.

От тъмнорус – цветът сега

красиво светлосив е…“

 

Така ми каза и заспа

в следобедна сиеста.

Защо го питах ли? – Така!

Да ви е интересно.