НИЩО ЛИЧНО - Георги Икономов

Девойко – с най-красивите очи...

Не сините – ония: По-надолу...

Ти палаво със тях ме погледни

през блузката, но може и на голо...

 

Защо набръчка нежното носле?

Не ме харесваш? Или пък не знаеш,

че текло ли е пак ще потече:

Косите бели нищо тук не значат...

 

Девойко – с най-красивите крака...

Гордееш се със тях – нали? Обаче

Ще бъдеш най-щастлива на света –

на мъжки врат – когато са герданче!

 

Девойко – с най-красивите коси

и талия… И всичко е прекрасно,

но погледа ти казва ми:

“Върви по дяволите!” – Вече ми е ясно...