СЕЛФИ С ЦИГАНСКОТО ЛЯТО – РАЛИЦА ВЕДРИНА

     Прекрасна есенна утрин.Слънцето свети в прозорците.А ние,аз и съпружеското тяло, се излежаваме вкиснати.След “ен“ години семеен живот сме се превърнали в свадливи старци.Създаваме си разправии,големи колкото слонове.И помним лошото като слонове.

    Но аз съм потомка на Ева.Затова целувам благоверния Адам по бузата.Това на Евин език означава „мир“.

-Скъпи,погледни навън.Циганското лято!

-Искаш да те водя на вилата-мърмори сънно моята половинка.-Духа вятър,няма и бензин в колата.

    Поглеждам го като кошута,с влажен поглед.Винаги работи.

-Добре де!От мен да мине.Ще сложим бензин за десет лева- с прозявка бавно се надига от леглото той.

    Ей така се поумнява мъж.И реченото става сторено.

    Натоварваме немската народна кола и потегляме.Друсането ме унася и аз потъвам в мисли.Есенният вятър пилее листата така,както аз пилея заплатата.С размах и стил.То пък една заплата!От държава в криза.Криза,която се римува с виза.Но това е тема за друга пиеса.Затова в световните класации все българите сме най-нещастни.Сиротни сме,нямаме си държава, затова сме тъжни.Имаме само територия.Но каква територия!Навред около пътя ни бълбукат чешми с бистра студена вода.Бликат и чучурите с минерална.Където още няма хотелчета, хората пълнят огромни туби с лековита вода,съвсем безплатно. Дърветата греят с царски премени.Царят ни Симеончо и той се облажи безплатно от тази красота.Де що имаше гори,изсече и изнесе дървения материал.Ама нейсе!Нали нямаме държава,на кого му пука.Царедворците и те намазаха.Кой да се сети да се бунтува.Българите сме като птичките-задоволяваме се с трошици.И си кротуваме.Или пълзим като тези костенурки,които бавно пресичат шосето.До къде ли ще стигнат?До друг цар,цар Киро,който подмладява родата си с тяхната кръв.Изумена съм от красотата наоколо и от мислите си.А шофьорът дреме и нищо не казва.

-Виж,скъпи,колко щедра е природата.За всички е майчица.Не е като държавата-мащеха.Виж плодовете по храстите!Шипки,къпини,глогинки,дренки…Има за всички.Само пълни кошницата.Не е като потребителската-наполовина празна.Природата управлява с други закони своите поданици.

     В отговор чувам едно:“Хммм.Наивница!Държавата строи магистрали.Да се возиш безплатно по тях.Е, с винетка де.“

    Мъже!Винаги са реалисти.Все ние,жените,трябва да ги извисяваме.

    Стигаме по черен път,пълен с дупки ,до китната ни виличка.Строена още по социалистическо време от изгубеното поколение.

    Отдалече усещам,че нещо не е наред.

-Скъпи,защо всички порти зеят като турски дукяни?

-Защото сме имали гости.Неканени!-тюхка се моят стопанин и се затичва към мазето.

   Чувам пронизителен вик:

-Тъпи крадци!Само да ми паднат!Откраднали са ми медната машина за пръскане.И резачката за дърва.И тежките чукове.Железарска мафия!

-Не се вълнувай скъпи!Мисли за кръвното.Погледни от добрата страна.Няма да се тровим с химикали.Ще ядем екологични плодове и зеленчуци.И гората наоколо ще оцелее.И главата ми-добавям по-тихо и се отдалечавам на безопасно разстояние,за да се предпазя от балканските нрави.

     После и аз се затичвам към кухнята,за да огледам женските вещи.Липсват метлата с дългата дръжка,която яхвах от време на време,лопатката за смет и мотичката.Въздъхвам с облекчение. Късметлийка!Няма нито да мета,нито да копая.Занапред само ще си почивам тук.Като истинска гражданка.След малко отново чувам вик,но този път радостен:

-Жена,виното и бъчвата са оцелели.И твоите тикви. И кратунките. И лютите чушки.Родени сме с късмет!

       Да де!И аз това казвам.После се приближавам до вестоносеца и го целувам искрено,с обич.И поглеждам нагоре, към небето:

-Циганско лято,носиш ни само късмет!Отвори душите ни.

       Вдъхновена, грабвам телефона, нахлупвам сламената шапка и „щрак“!Изскочи това селфи с циганското лято.Ще го нося през зимата за късмет.