АДРЕНАЛИНЪТ  -  РАЛИЦА ВЕДРИНА

                                                                                                   „Полет и борба!“

     Откакто се помня, все бързам и се състезавам с някого.Насън и наяве.В мен се е вселил Олимпийският дух.Участвам с хъс в надпреварите.Тичам,за да съм първа на опашката за разпродажби.Ставам в ранни зори,за да не пропусна и тези онлайн.Шофирам като на рали,за да паркирам на „мястото“.По магистралата вдигам над сто и усещам,че старата ми кола ще се разпадне ,но вдигам скоростта.И всичко това заради адреналинът.

    Но вечер успокоявам топката.Сядам пред компютъра и започвам да „лайквам“.Фенка съм на разни сайтове,които ми обещават пари,награди,почивки,екскурзии.Споделям им рекламата,но изпитвам  неприязън към тях.Заради това,че искат да заливам със спам и приятелите си.Хей, аркадаши,така губя малкото хора,които се интересуват от мен.Заради вас.И заради вашият девиз  “Дайте да дадем“!Нейсе,още ви се връзвам.

    Щом ми мине ядът,сядам и изрязвам етикети от разни продукти.Нали съм консуматор, опаковки колкото щеш.Та оформям ги аз в пликове и пратки,и ги връщам отново на производителите.По-често на търговците,те командват днес.Такава е играта.Адреналинът почти липсва,но избухва, когато спечеля- я кошница с продукти,я прах за пране.Все полезни неща.Рециклирам и бутилки,картонени кутии,капачки,шоколадови опаковки.В природата нищо не се губи,само се видоизменя.И все си повтарям:късметът и адреналинът вървят ръка за ръка. А Олимпийският дух в мен шепти:“Участвай в маратона,точно ти ще спечелиш джакпота, колата, пътешествието…Понякога изпитвам мааалки съмнения.Но се включвам,заради адреналина.

     Днес се наредих на опашка за картончета.Навсякъде ги има вече.Ей такива,с пъстри отпечатки.И са специални, кръстени с  имена,заради бомбастичните  печалби в тях.Леле! Взимам заветното талонче,плащам за отпечатката му пет лева и започвам да търкам със стотинка.Около мен търкат и други,но никой никого не поглежда.В тези игри на късмета няма брат,няма сват.Само ти си важен.Ами ето,ура!Печеля!Два лева.Радвам се,защото другите около мен изхвърлят картончетата в коша.Пък аз гордо го подавам и си взимам печалбата. Следващият път повече.И на мен,както на всички,ми трябват финикийски знаци за апартаментче в София.Заветната мечта на българина.Да задръсти столицата.Това е то.Нито в Благоевград,нито във Враца гаргитевече кацат.Само в София.Там е адреналинът.

     Покрай игрите с печалби се запознах със стотици печеливши в социалната мрежа.Имаме си в нета място за наградите,за да докажем на Тома Неверни,че късметът не е илюзия.Направо си е житейска реалност.Ето тези с шарените картончета.В най-западналите градчета и села живеят,а богаташи,първенци станали.Пъчат се ,горди,че ги показват по телевизията.Със спечелените хилядарки ще направят България рай.И с тези темпове ,с които печелят,в родината скоро бедни хора няма да останат.Ще са географска рядкост.Само в музея ще ги показват.

     В нашата група на късметлиите има и митничари,адвокати,депутати…Техните печалби от игрите са още по-солидни.Къщи като прогимназии на митничари,хотелчета на разни  политици и спортисти.А фолкпевиците карат джипчета,къпят се в басейни с всичките “спа екстри“.Та гледаме си ние едни на други печалбите и…Рискуваме и играем.Та кой не иска да живее сега и веднага?Няма никакво съмнение.Които играе,печели.Плодът на късмета пада,когато узрее. Тази мисъл и Нютон я е знаел.И ни е оставил  примера с ябълката,тупнала точно до него.

     На мен обаче най-чист адреналин ми дава новата цел.Затова си повтарям всеки ден:“Нова булка,нов адреналин“.И всеки Божи ден очаквам звездния миг.Преди месец изрязах дузина опаковки от гъби за миене на чинии.Голямо миене падна.После ги сгъвах,лепих.Късметът и адреналинът идват при упоритите авантюристи.

     Момент,че ми звъни телефонът.Някак празнично звъни:“Какво?Повторете моля!Какво печеля?Вие ми давате. Без да плащам?!Не сте телефонни измамници.Диван и два фотьойла!И две табуретки даже!Леле! Благодаря Ви за вълшебните гъби!“

     Така стана.Птичето кацна и на моето рамо.Дишах учестено от адреналина.До вечерта момчетата от фирмата за домакински гъби стовариха Наградата пред блока.Аз прекарах нощта, полегнала на дивана,за да го пазя.Сама под звездите, сънувах,че печеля и пари от тотото,с които си наемам по-широка квартира.За да събера новите мебели.

     На сутринта помолих едно приятелче да ми помогне да пренесем тежкия диван. Опитахме,но Наградата беше доста тежка за нас.Тогава той предложи да отидем да скачаме с бънджи от моста.Преживяването било шеметно.И адреналинът.Махнах с ръка и тръгнах след него.