Тримата тролове - Никола Николов

Нека се опитаме да опишем нашия герой с два-три щриха. Представете си Иванчо Йотата на осемнайсет години. Дребен за възрастта си, с крехки кости и увити сякаш с неудобство около тях тънки жили. Тясно и жълтеникаво лице с едва наболи мустачки, очи с блатист цвят, замъглени от вечното взиране в евтиния монитор. Този младеж имаше и своя вечен спътник - лаптоп с изтощена батерия втора ръка за 160 лв., с тънък филм органична мазнина върху изтърканата клавиатура и обилни количества юношески пърхот, събран между клавишите. Лесно можем да разпознаем в героя характерния люлинец, дори да не носеше китайски гумени чехли с юздичка на глезена. А той носеше.

Преди да се измести на квартира в столицата, бе получил три подаръка от баща си, без да броим съветите, разбира се. Триста инвестиционни бона за Асарел-Медет от масовата приватизация, фамилната Шкода 105 Л и писмо с препоръка до помощника на заместник директора на Подкатедрата по иновации в архиварството на Полувисшия библиотекарски институт.

Още първият му ден с безплатния Wi-fi, който успя да свие от съседите (от едно до девет и после обратно до едно - тия хора нямат никакво въображение с паролите) му донесе три грандиозни чат-скандала в любимия напоследък форум „Един за всички, всички срещу цените на тока”. Тъкмо гневно призоваваше десетхилядна тълпа с по един презерватив бензин да запали де що има ЕРП, когато го атакуваха топпотребителите с никове Атос, Портос и Арамис.

Героят ни първо сметна, че става въпрос за обикновени тролове, получаващи по 50 стотинки на пост, за да спамят с проправителствена пропаганда. Дори беше на крачка да ги покани на дуел в играй-точка-ком, където един по един да ги смаже на дюлбара и да им докаже, че са се забъркали с грешния потребител. Впоследствие обаче те се оказаха изключително свестни момчета, които просто имат лош ден. Даже споделяха основните му жизнеопределящи принципи - винаги имай твърдо мнение, дори по въпроси, с които си бегло запознат; давай всекиму подобаваща доза омраза, все ще намери начин да си я заслужи; винаги обиждай жестоко на лична основа, като се стремиш да прехвърлиш собствените си недостатъци върху обекта на атаката.

Започнаха да чатят всеки ден, тримата го приеха под крилото си и обещаха, че след още терабайт-два трафик ще му ходатайстват и той да стане топпотребител. Не един и двама заблудени граждани паднаха под ударите на четиримата в жалките си опити да коментират събитията от обществения живот на страната. Колко нелепи бяха опитите им да пробутват аргументи, факти, цитати, та дори и отправки към материали от чуждестранната преса, когато срещу тях беше карето най-корави тролове в западната част на София - „Един за всички, всички срещу цените на тока”.

Тези щастливи събития обаче бледнееха пред появата на Констанс. Тя изникна като Афродита от морската пяна под една статия за поредното шуробаджанашко назначение на младши експерт в КЕВР. Постът й беше резервиран, но точно на място - „И к’во?” Нещо у нашия младеж трепна. С почти несъзнателни движения написа „@Констанс: пиши ми на лични”. После загриза изтърканите си нокти, удивен от собствената си проява на характер. Шест часа по-късно получи и отговора: „??? :-Р”.

От този момент си пишеха редовно. Тя се държеше мило, но някак отдалечено, беше лесно да я помислиш за студена и безсърдечна. Героят ни обаче бързо откри, че по този начин Констанс просто се опитваше да се предпази от собствената си наивност, с която бе напълно наясно.

Смяташе го за смел, дори на границата на дързостта, може би защото й беше трудно като него да изразява собствените си отрицателни емоции. Общественото й положение също я принуждаваше да бъде по-сдържана - оказа се съученичка от Фризьорския техникум на гаджето на един от създателите на форума. Двете дори понякога излизаха да пият кафе на Кооперативния.

На нашия герой му беше достатъчно, че тя му има доверие. Чувстваше се едновременно учител и закрилник. Всички потребители бързо научиха, че дори минимален опит за несъгласие с Констанс ще бъде последван от четворна форумна атака с разнищване на личността до девето коляно, омаловажаване на професионалните постижения, завоалирани подигравки със семейното положение, а защо не и изровена срамна случка от студентски купон в края на деветдесетте - в крайна сметка живеем в малък свят и анонимността е относително понятие.

Всичко вървеше прекрасно до деня, в който Де_Уинтър му отмъсти. Беше най-жестокият модератор във форума, който триеше постове за всичко от аватар с големина над 20 КВ до употребата на „мангал” вместо „гражданин от индо-български произход”. Младежът многократно се бе оплаквал от фашистките прийоми на администриращия и Де_Уинтър беше наясно, че ще си навлече куп неприятности, ако се опита да му затвори акаунта. Затова си го изкара на Констанс. Два опита за влизане с грешна парола - единият път чукнала без да иска „q”сместо „w”, после забравила caps lock-a натиснат и край... бан по Ай Пи.

Нашият герой си позволи една сълза за края на красивия, платонически романс. Тя се плъзна по костеливата му страна, увисна за част от секундата и тупна сред люспиците пърхот върху клавиатурата. Той подсмръкна, после мислено нави ръкави, тъй като носеше само оранжев потник от „Илиянци” и се наведе над лаптопа. Днес се оказа, че началничка на отдел в КЕВР е била без диплома за висше образование. Щяха да видят те. „Един за всички, всички срещу цените на тока”.