На сладка приказка - Рая Вид

            Каламут Тошев и Нагодил Терзийски отпиха едновременно от добре изстудените бирички на промоция и захихикаха като малчугани, скрити под масата.     .
            – Добре го резнахме тоя - пръв заговори Нагодил - Ще ни помни цял живот! Седнал да ми се прави на интересен пред шефа и идеи за модернизация да дава. Не се види колко е смотан, а и не е човек на никого, ама се перчи като петел пред кокошки...
            – Ей, земляк, къде е „Запорожецът“? - извика някой от съседната маса и помаха приятелски с ръка.    
            Каламут позна съселянина си и на свой ред вдигна ръката си, но не беше въобще доволен от тая среща.           
            – Продадох го! - измънка под носа си той, а от сладостното му настроение нямаше и помен.       
            Загрозан Денев, с появата си му напомни за миналото с такава настойчивост, че Мути, както го наричаха галено едно време, изгуби желание да злорадства с колегата си Терзийски. Допиха си бирите на един дъх и под претекст, че бързат, се измъкнаха от задушното заведение.         
            – Какъв смотаняк! Не мога да го дишам – пръв се обади Каламут – И въобще какво прави тоя селяндур в града? Що не си седи на село, там където си му е мястото? Тръгнал ми и той гражданин да става! Селянин, със селянин скапан!        
            Докато слушаше дългата тирада, Нагодил запали една цигара, дръпна сладостно от нея и се опита да смени темата, защото почувства, че Тошев много се разгорещи и цяла вечер ще му надува главата само с едно и също нещо.  
            - Ти гледа ли вчера онова предаване, в което говореха за вредата от тютюна?
            - Тц!- заклати глава Каламут, ококори очи, даде си вид на интелектуалец, почеса се по носа и важно заключи – Все ще се мре, поне да е като мъже!  
            - Слушай, а кво мислиш да бирата? – подкачи го отново аверът му.   
            - Бира, като бира – на една ръка е от нас, ама оня скапаняк ни пресече – сети се пак за Загрозан и тегли една цветуща псувня по негов адрес, като изреди и майка му, и сестра му, и леля му, та и баба му отгоре. После са умълча, а споменът така зачовърка главата му като някакъв дървояд, че не му даваше мира...           
            Тогава задиряше една трета негова братовчедка. Райка Грозната, така ѝ викаха в селото заради пъпчивото лице, кривите крака и диоптрите, които правеха очите ѝ изцъклени. По тая причина никой не ѝ обръщаше внимание, но Каламут беше разбрал, че има вуйчо в София, някаква клечка в съвременна фирма за инвестиции на европейски проекти, и взе че започна да ѝ прави тънки намеци да вземе, та да го уреди при него, като ѝ обещаваше, че ще се ожени после за нея. Тя се опъваше първо, но хлътна и му се отдаде, а той стисна зъби, метна потната си риза върху пъпчивото ѝ лице и грубо я облада. Дали случайно или нарочно, Загрозан ги хвана на калъп в колата и ги ожениха набързо. Е, вярно, че после с връзки излезе от тинята и почна работа при вуйчото, но животът му се стъжни с тая грозотия. Не смееше да я покаже пред хората, все я лъжеше, че е служебно зает, натякваше ѝ, че заради нея се е прежалил и намираше утеха в заведенията с Нагодил. Допаднаха си с него, че от една среда бяха - оказа се на шефа кръщелник.Освен това и той като него си нямаше понятие от нищо с това образование, което имаха – беше кравар в селото, а приятелят му едва избутал някакви курсове за готвач. Двамата започнаха да слухтят из офисите, да наблюдават и да се държат едва ли не като надзиратели с останалите. Всеки знаеше, че не вършат за пет пари работа, а еврото влизаше само в джоба им, но нали се страхуваха да не им изстине мястото, нищо че бяха висшисти и тесни специалисти, мълчаха и стискаха зъби...            
            Тошев въздъхна. Появата в града на далечния роднина на жена му направо му бръкна в здравето. „Тоя не е случайно тук!“ - такава мисъл се въртеше в главата му и не му даваше мира. Дори забрави, че е с Терзийски, спря едно такси и се качи в него, като остави Нагодил с увиснало чейне.   
            Вкъщи го чакаше Райка. Погледна я и му се стори по-грозна от всякога. Тя седеше на масата, бършеше с кърпа влажните от сълзи стъкла на очилата си, а яденето отдавна беше изстинало в двете чинии... Нямаше какво да ѝ каже, едва ли знаеше защо оня е в столицата, а и не искаше въобще да разговаря с нея. Реши да потърси телефонен номер или на следващата вечер да го открие на същото място, за да го попита лично какво прави тук. Едва ли със селскостопанския техникум можеше да завладее София и да шашне някого! Изсумтя и влезе в банята...         
            На другата сутрин шефът събра управителният съвет на извънредно съвещание. Спря изпитателен поглед на всеки поотделно, отпи вода от чашата и каза с властен тон:
            - И така, колеги, събрали сме се по много важен повод. Работата ни се разрасна и мен ме изтеглят в главното управление на фирмата в Брюксел. Не се тревожете – нещата тук ще вървят както досега. От днес ще има друг човек на моето място и аз съм сигурен, че ще се сработите с него. Ще ви го представя след малко... Един момент само!...
            После се обърна с гръб към тях и позвъни някъде. Каламут и Нагодил се спогледаха. Всички тръпнеха в очакване. Всеки си мечтаеше тайно да замества шефа, да има власт и да се перчи навсякъде с поста си...    
            Скоро вратата се отвори и в стаята влезе... Загрозан Денев, като се усмихваше блажено. Двамата тарикати, Тошев и Терзийски, които го обсъждаха предната вечер, бяха като парализирани и имаха чувството, че са залети с вряла вода...