Приказка без край - Рая Вид

           Един човек остарял, разболял се и отишъл при доктора. Той взел лист хартия с някаква таблица от много редове и колони, погледнал го от главата до петите и го попитал:
            - Как се казваш?      
            - Ами не помня вече… Как ли ми викаха и аз не знам - отвърнал човекът.
            Докторът записал в графа “име на пациента” – БЕЗимен и продължил:        
            - Лична карта имаш ли?        
            - Нямам, изгубих я – отвърнал пациентът, а докторът записал в друга графа БЕЗличен и пак попитал:       
            - Къде живееш? Какво работиш?  
            - Е, па на село си живеем аз и бабичката, ама това живот ли е? Един по един камбаната изпрати другите на оня свят… Останахме ние двамата с жената, а с нас още кмета и попа. Пък то, що ли живеем? Всичко се затри. Къщите се срутиха, дворовете буренясаха... Какво да работя и за кого? – рекъл човекът, а докторът на мястото “адрес на пациента” написал в листа БЕЗживот, а за месторабота сложил едно БЕЗделие и отново задал въпрос:  
            - Какво ти има?        
            - Че какво ли ми няма? –отвърнал човекът – Всичко ме боли – и главата, и краката, и ръцете, и корема, и очите, и ушите…           
            -Аха! Значи страдаш от БЕЗвремие – рекъл докторът и отбелязал диагнозата.
            - А, докторе, не е така! То време имаше, ама пари нямаше, пък и да имаше пари, не можех да ги различавам много, много, нито да ги спестя…   
            - Ясно! Допълнителни заболявания – БЕЗпаричие, БЕЗзнание и БЕЗразличие – прекъснал го лекарят и попълнил следващата графата от таблицата – Нещо друго?
             - Няма друго, докторе, какво да има?      
             И хоп в графата “друго” с почерка на доктора се появило БЕЗдруго.            
            - Какво ми има ? Ще дадеш ли някакво направление или ти ще ме лекуваш? –попитал човекът, но докторът вече бил написал в следващата графа БЕЗнаправление, а после рекъл:            
            - Трябва да си платиш таксата за прегледа!           
            - Че с какво да я платя? Пиши там БЕЗосигуровки и БЕЗтакси.          
            - Нямаш ли наследство? Ще заложиш него, за да се лекуваш поне.    
            - Какво наследство? Баща ми остави само дългове, а децата се пръснаха по чужбина и те за единия хляб да изкарат… Пък къщата… тя вече не е моя – взеха ми я, че данъците не съм
ѝ плащал, а тока и водата ги спряха скоро… Не ме питай, а кажи как да се лекувам?      
             В графата за предписани лекарства докторът написал БЕЗлечение и добавил:
            - Лечението е БЕЗизход.     
            - А, докторе, не мой така! Изход има – пътя за гробищата го знам. Аз виждам ясно и ще си тръгна, но мога да ти кажа, че ти си по болен и от мене.            
            - Как така?... Какви ги говориш? – стреснал се докторът, а човекът вече на вратата му отвърнал:            
            - Ами…, за мене може и да няма изход, но ти с това твое БЕЗхаберие, БЕЗсърдечие, БЕЗочие, БЕЗотговорност, БЕЗразличие, БЕЗчувственост, БЕЗчовечност, БЕЗгрижие, БЕЗобразие, БЕЗсрамие, БЕЗдушие, БЕЗзаконие, БЕЗбожност си… за никъде – ни за тоя свят, ни за оня, а БЕЗсмъртие – никой не дава.         
            Вратата се хлопнала зад гърба на пациента, а докторът останал с отворена уста.