Молба - Рая Вид

            Оня ден се обади по телефона братовчеда Ангел от Англия и направо ме изненада и изуми. Седемдесетгодишен стана, а акълът му не дойде. Мислех, че като отиде да живее там при една от внучките си, ще се кротне, но не! Все ги мисли едни, та да се хванеш за главата. Сега имал молба човекът и то към мене.          
            - Защо аз ? – питам го – Нали имаш в България две дъщери и зетьове като канари?
            - Братчед, виж сега… Такова… То, ти ще свършиш работа – имаш и време, и по знаеш нещата… Нали си учил, ние не сме… На ония им нямам доверие… Та, молбата ми е такава, малко сложна и никаква, но първо искам да знам: ти ще ходиш ли скоро на село?      
            - Какво да правя на село? – отвръщам му – Сам знаеш, нямам си никого вече там, пък и къщата нали изгоря, дворът го разграбиха, тръняса, всичко опустя… Защо питаш?
            - Абе, ако ходиш да потърсиш някой пчелар.     
            - Какъв пчелар, какъв мед те гони? В село има –няма десетина човека вече и те с единия крак в гроба, а ти какво търсиш… Казвай направо, Ангеле! В Англия не продават ли мед?          
            - Виж сега, не става въпрос за мед. Трябва ми пчелар. Потърси някъде там, попитай и ако намериш, помоли го да ти събере умрели пчели…        
            - Моля? – прекъснах го аз – Какви пчели?... Умрели ли? И защо ти са?
            - Ще си правя лекарство за имунната система… Тук нещо мъглите и дъждовете не ми понасят…            
            - Ти чуваш ли се какво говориш? – питам го аз, а той ми разправя нещо отсреща, но не го разбирам – Откъде го измисли това?... И, ако пчелите не са умрели от старост или от студ, а от някоя болест и ти пренесат зараза?      
            - Глупости! Те да не са хора? – отвърна ми той, а аз се чудя на акъла и невежеството му, но той продължава – Ти изпълни молбата ми, пък другото не го мисли…
            Не се стърпях и поисках да знам колко пчели му трябват и как да му ги изпратя, а той сериозно почна да ми обяснява:        
            - Значи – колкото един буркан от компот да са – Ще го напълниш, ще ги изсушиш после на слънце за по-бързо, ще ги смелиш, ще ги сложиш в кутийка и ще чакаш да ти се обади голямата дъщеря. Тя ще идва тук, та по нея ще пратиш праха…   
            - А при проверка на митницата, няма ли англичаните да се чудят какво пренася - отрова, зараза или биологично оръжие? Да не си изпатим после?        
            Братовчедът се смее и ми дума да не се притеснявам – щял да се разбере с полицаите. Аз пък вече съм любопитен и искам тая пуста рецептата, която не му дава мира от толкова далече.     
            - Внучката я намери в интернет – руско лекарсто, изпитано. Всичко лекува и рак дори… Имало освен умрели пчели в него, още пчелен клей, пчелно млечице, прашец и… водка.
            - Аха! – обаждам се изведнъж и допълвам – Сега разбирам… Ти май заради водката повече, отколкото заради пчелите, а? Нямаш ли си от оная, нашенската ракия?
            Връзката изведнъж прекъсна. Дали на братовчеда му стана неудобно или случайно беше, така и не разбрах, но после цял ден се сещах за тия умрели пчели и се смях на глас… Накрая не издържах и си рекох, та да ме чуят всички:          
            - Добре, де! Ами, ако е прав и това чудо лекува всичко?...         
            Мамка му! Внушението е голяма работа, рекламата също! Дали да не събера от тия насекоми и за себе си? Та нали и аз остарявам!... Защо пък не? Ще взема да се обадя на другия братовчед – Данчо от Дания. Той е учил два класа повече от нас, та може и да ме светне повече за тия неща… Сега обаче имам една голяма молба. Някой да знае къде през зимата мога да намеря пчели? Ама нека да са мъртви, че ми е жал да стрелям по тях с каквото и да е. Пък, като взема рецептата, ще Ви я дам и на Вас…