Пролетен вятър - Здравка Маринова

  Да-а,хубаво е човек да поговори с интелигентни хора.Те ще го разберат,ще му посъчувстват,ще обменят опит.С интелигентния човек и просто да поседиш,да помълчиш,пак е добре.Обмен на енергии става,флуиди положителни прескачат.Ето,аз сега ще ви разкажа за нещо,което ми се слуучи съвсем наскоро и съм убедена,че никой няма да ми се присмее,нито нещо лошо за мен ще си помисли.Интелигентният човек всичко ще разбере,всичко ще прости.

  И така…отивам онзи ден до Централна поща да пусна картичка за Първа пролет.Знам,че сега е модерно по скайпа,но друго си е картичката-тя си остава за спомен.В това отношение съм традиционалистка.Пускам картичката и тръгвам през парка да се порадвам на хубавото време.Но още в началото на разходката-приближава се един младеж-сини джинси,пуловер,като всички,и казва:

-          Мога ли да Ви поканя на чаша кафе?

Оглеждам се-няма други хора наблизо,значи аз съм тази,дето на кафе я канят.И дали от пролетното слънце,или в пристъп на лекомислие,но отговарям:

-          Ами,добре.

Все пак,посред бял ден е,хора много,какво може да ми се случи.Заинтригувах се някак.Сядаме в близкото бистро,младежът ми носи кафе и минерална вода.Разказва ми,че живеел на квартира с брат си,но брат му заминал на бригада в Обединеното кралство и се чувствал самотен.Поласкана съм.Все пак от толкова хора в града е избрал точно с мен да пие кафе.

 Отскачам до тоалетната,подновявам гланца върху устните,бухвам косата,пощипвам бузите.Резултатът е задоволителен.Когато се връщам,Виктор-така се казва младежът,вече е платил.

  -Ако не бързате,бихте ли ме придружили до Военния клуб?Там посещавам клуб по спортни танци.Може би ще Ви бъде интересно?

 Ето,значи,как ставали нещата!Чувала съм за дами на…да я наречем “средна” възраст с по-млади мъже,но никога не съм вярвала,че нещо подобно може да ми се случи.През главата ми набързо минават някакви досадни мисли за обирджии,изнасилвачи,мошеници и други подобни,но аз бързо се

справям с тях.Нямам голяма сума пари у себе си,изнасилване-в случая звучи по-скоро обещаващо,а и още е светло.Приемам поканата и се озоваваме в светла зала с излъскан паркет и хора на всякаква възраст.(Слава Богу,не са само млади момичета с вид на манекенки).И ето ме-танцувам аржентинско танго с млад мъж,който внимателно е обгърнал талията ми.Ако бях послушала сестра ми и се бях заела с онази триседмична диета,сега щях да се чувствам доста по-комфортно.Кафявите му очи греят с топъл поглед на бездомно куче,което моли за малко хляб.Навежда се над мен,все така в ритъма на тангото,а аз отчаяно се моля наум точно сега да не се обади проклетата дископатия.Ех,къде е сега моят благоверен съпруг?Ще види той,дето навярно си мисли,че вече ставам само за готвачка,чистачка,перачка и личен психоаналитик!Ето,че ставам и за друго,има още живот в мене,ех!Танците свършват,опитвам се да дишам нормално,а в ума ми се блъскат мисли за възможния край на вечерта.Не трябва да му разрешавам да ме изпрати до нас,за да не ни види някой съсед.Ами ако ме покани в квартирата?Може би,ако е достатъчно тъмно,няма да види,че целулитът за мен не е само медицински термин?Ами после?Като се прибера,веднага ще разберат,че нещо ми се е случило.Как ще погледна мъжа си?И децата.Ох,защо ми трябваше!Заради пролетния вятър навярно!Той кара жените да се чувстват палаво.

 В това време сме стигнали до спирката и Виктор казва:

 -Сега трябва да Ви се извиня за нетрадиционния начин да се запозная с Вас.Но Росица каза,че никога не бихте й разрешили да излиза с мен,докато не си вземе всички изпити.Затова реших да Ви се представя,с надеждата,че ще ни разберете.

Росица!Дъщеря ми.Ох!Ах!Олеле!Но от друга страна-славаТебе,Господи,нито ще се събличам,нито ще изневерявам,нито ще съм гузна.

-Е,добре-казвам с въздишка на облекчение.-Излизайте,обаче никакви сватби и внуци преди да сте завършили!

 Това е историята,която исках да споделя с вас.Виждам,че прекрасно ме разбирате.Както казах,интелигентният човек всичко ще разбере, всичко ще прости.