Да си хванеш съпруг - Диана Петкова

              Новият сладкиш, дето всички във фейсбука ахкат по него, най-сетне беше във фурната.На снимката в сайта изглеждаше така съблазнителен!А моят Пешо обича сладко. Голям мъж е Пешо! А като си хапне сладко, се разтапя и каквото поискам, това прави. Само дето предложение до сега не ми е направил. Трябва да взема  нещата в свои ръце! Довечера ще си сложа оная, прозрачната блузка, дето деколтето ѝ е чак до пъпа. Ще наредя хубаво масата. Свещи… Дали пък със свещи няма да е много официално и Пешо да се почувства притиснат? Не, по-добре без свещи, да е уж ежедневно, но по-хубаво. Вино. Много вино! Пешо обича вино. Тежко червено вино. Трябва да взема две бутилки, не, три, че Пешо какъвто е голям, двете бутилки набързо ще ги преполови. И като пийне, ще се завъ-ъъртя край него и ще му задам въпроса.

            Така чертаех бъдещето си, когато на вратата се звънна. Ленчето от отсрещния апартамент. Разчорлена, разгърдена, разплакана. Ръкомахаше, крещеше, хлипаше. Влетя като ураган в хола и, ходейки напред – назад, разперваше пръстите на ръцете си и току ми ги завираше под носа. Накратко, ето какво разбрах.

            Ленчето беше пищна дама, отдавна прехвърлила и стоте килограма, и възрастта за женитба. Работеше каквото намери и за малко пари. Мечтата ѝ беше да отслабне, да си купи зашеметяващи дрехи и да хване най-невероятния мъж.

            Преди години Ленчето все боледуваше от бъбреци. Криза след криза. Накрая взе пари назаем и замина на санаториум в Хисаря. Там правила процедури, гимнастика, плувала в басейни, пила вода и накрая с много мъки изкарала един камък.Ама какъв камък! Огромен! Докторите твърдели, че толкова голям камък не са виждали. Но не само размерът грабваше. Камъкът беше многоцветен. Всяка негова точица сияеше в различен цвят.  Имаше нещо особено в този камък, магическо. Всеки, който го видеше за първи път и не знаеше историята му, го смяташе за истински скъпоценен камък. Ленчето си беше направила пръстен с него и в началото го слагаше само на празник. Но после се видя, че празници май няма, и започна да го носи всеки ден.

            Преди няколко дни Ленчето пила кафе в центъра. На масата ѝ седял възрастен мъж. Загледал се в пръстена. Поискал да го купи заради камъка. Ленчето му обяснила какъв е този камък, но мъжът още по-упорито настоял. Предложил ѝ такава сума, че свят ѝ се завъртял. Разменили си телефоните. Мъжът казал, че заминава в командировка и след три седмици ще е отново тук. А Ленчето се прибрала у дома и започнала да мисли. С тия пари тя можела да си купи най-зашеметяващите дрехи и дори да иде на почивка в Турция. Преди това, обаче, трябвало да отслабне. Но как, как? С глад, разбира се! За диети няма пари. Тогава решила да мине на зеленчуци. Но е зима, какви зеленчуци освен ряпа? Ряпа – ряпа. Една седмица ще кара само на ряпа, пък после ще види. Отишла на пазара, накупила ряпа – по много от всички видове, та да стигне за цяла седмица. И от днес започнала диетата. Изчистила няколко репи, взела рендето и започнала едно стъргане. И се размечтала. Представила си как яде тази ряпа, как на всяко ядене става все по-слаба и по-слаба – колкото повече ряпа, толкова по-малко килограми. А после… Ех, после! Вкарва се в ония дрешки, дето ги видяла по „Графа“, завърта се – ах, как можеше да се завърти тая Ленче , така че и ума на мъжете да завърти! И тогава се появява той. Висок, едър мъж. С буйна коса. Галантен. С букет цветя. На всяка среща идва с цвете. А какви очи! И как я гледа! Мечтае си така Ленчето и колкото повече се унася в мечти, толкова по-настървено стърже ряпата. По едно време ряпата свършила. Огледала се: масата била отрупана с настъргана ряпа. Такова облекчение почувствала! Сякаш камък паднал от гърба ѝ. Камък! Някак странно леко чувствала пръста с оня пръстен. Погледнала и – о, боже! О, боже! Пръстенът бил на ръката ѝ, но камъкът го нямало. Ровила из всичката ряпа, но го няма и няма. На пръстена се мъдрело виновно едно малко камъче, едва един сантиметър, което само плахо намеквало за родствена връзка с оня огромен уникат. И тогава Ленчето разбрала жестоката истина: ряпата разтопила камъка, а с него и мечтите на собственичката му за светло бъдеще.

            Докато слушах тази история и съчувствено цъках с език, някакъв странен дим се разнесе  от кухнята. Сладкишът! Явно и двете с Ленчето не бяхме открили начина как да си хванем съпруг.