ЖАБАТА КвАК-ТАНАСКА И СВЕТЕНИЯ ГьОЛ ИЛИ ЗАЩО ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГьОЛА - Ахаиръ 

„Колкото и да не ви се вярва това е истинска история!“

местен жител от село Маслинчево

 

          В близост до село Маслинчево имаше две блата или два водоема. Викаха им Гьоловете. Единият от тях беше по- известен. Не заради друго, а защото местният поп Гърдю Гърдев го направи такъв. На едно кръщене в съседното село Хвалипетльово той употреби, всъщност злоупотреби, с повечко от местната домашнярка и непретенциозното за региона вино „Мускат Отонел“. Непретенциозно, непретенциозно, ама истинско! И то беше главната причина попът да се разпопи, да хвърли калимявка и расо и отдолу по дънки и черна тениска с лика и надписа на група „Меноуър“ да хукне из полето и блатата и на второто блато, да хвърли сребърния кръст-светиня на църквата, която той всъщност представляваше. Попчето си беше младо и необуздано, а религията му тежеше като камък на шията, просто нямаше кой да го издържа, а на него хич не му се работеше и ето решено, записа и изкара криво-ляво Семинарията. Държа да се отбележи, че там настоящият „божи“ служител беше по- хрисим и кротък от агънце! Но след като завърши, нещо го удари „съчмата“ и той сякаш стана друг човек. От кроткия и смирен семинарист се пръкна самият Бог Локи, въпреки, че това изцяло противоречи на Източно-Православната традиция. Щуротиите и пакостите на отеца нямаха край и това обикновено се случваше след достатъчна доза от местните напитки, които бяха употребявани от поп Гърдю в сериозни количества. Ноо, до тук с историята на местния поп, не това е във фокуса на нашето повествование. Въпросното блато, където бе хвърлен масивния , сребърен, църковен кръст, започна да търпи сериозни промени. Както знаете, среброто отделя сребърни йони, които от своя страна убиват всякакви бактерии, а и не само. Блатото след 3-4 месеца заприлича на едно от Исландските езера по чистота и пригледност. Среброто от Свещения Божи кръст, прероди всичко в него и то до такава степен, че не остана нищо живо в него. Водата му бе чиста, като планинска сълза, но в него вече нямаше никакъв живот. Местните зевзеци започнаха да му викат „Светения Гьол“!

        Недалеч от него имаше още едно блато или гьол ако искате, където животът се развиваше с пълната си сила, дадена му от Всемирният Бог, унищожил същия в „Светения“. Там имаше стръкове папур и „жабуняк“ и риби и разбира се жаби. Точно тук, в една прекрасна, лунна нощ се излюпи от яйце, като „попова лъжичка“ жабата КвакТанаска. Ще си кажете: „Какво пък е това сбъркано име!“  Обяснявам! Жабите, както знаете крякат много и всяка първа дума им е: „КВАК!“ Та майката на КвакТанаска, като я записваше в Регистъра на Жабешкото царство, крякна на стария жабок- Писарят Иполит, който питаше за името на малкото: „Квак-Танаскааа“. Така и бе записана нашата героиня. Тя искаше да е Атанаска, но така е в живота, каквото казваш и както произнасяш нещата, това ти се и получава. КвакТанаска, стана весело, милаимно и много любознателно жабче! Искаше всичко да знае, от всичко да опита и с всеки да се види и да поговори. По цял ден скачаше и плуваше насам натам из родното блато. Търсеше с кой или какво да поговори, че да научи нещо ново. Нейната любознателност стигна до там, че след като научи всичко за родното си блато и обитателите в него, след като се запозна и общува с абсолютно всички и то безброй пъти, реши да го напусне и да тръгне по широкия свят да търси нови предизвикателства, нови приятели и нови знания. Пътят ѝ, естествено минаваше през „Светения Гьол“, но както се досещате малката жаба не знаеше нищо за него. Просто видя едно прекрасно и чисто езерце, което оглеждаше в себе си небето, в което слънцето се къпеше с наслада и което птичките благославяха със своя ведри песни. „Това е Обетованата земя, в която ще се населя и ще дам потомство!“ си рече КвакТанаска и живо заподскача към него. По пътя тя срещна старата Сова- Мъдропер, която я спря и ѝ каза да не ходи натам, че това е „прокълнато“ място, в което няма никакъв Живот! Малкото жабче обаче беше над тези, префърцунени старци, които знаят всичко и не послуша Совата. Тя се засили и мощно скочи в „светената“ вода на езерцето. Тук трябва да отбележим, че КвакТанаска беше крастава жаба, а не обикновена и някои жители на родното ѝ блато и около него не я долюбваха. Усещането след скока беше като невероятно хладен, дори втрещяващ душ. КвакТанаска изпищя и бързо заплува навън. През това време брадавиците ѝ активирани от среброто във водата горяха като наденички на грил. Кожата и пушеше, като току що насипан асфалт, а очите и се пълнеха с горещи сълзи. Криво-ляво КвакТанаска изпълзя от езерото и добре, че скорошния дъжд бе оставил няколко кални локви до него, та тя самоотвержено се пльосна в най-голямата от тях. След половин час дойде на себе си, но какво да види! Брадавиците от целият ѝ гръб бяха изчезнали и тя приличаше, според представите си, на жалък гол охлюв. „Боже, кой жабок ще ме вземе такава грозна и нестандартна“!- завайка се тя. Някак си успя да се добере до родното блато, но на какво бе подложена там от нейните събратя- жабите, няма да ви казвам. От този ден нататък, излезе и изразът: „Всяка жаба, да си знае гьолът!“ и той се разпространи мълниеносно по цялата Земя!

 

           Ахх, а какво стана с КвакТанаска ли? Ами, всъщност тя се сгоди за една земна жаба, защото досущ приличаше на нея и смени името си на НефертитиКвак! Днес все още можете да наблюдавате нейни модни ревюта за жаби, а след това да присъствате на Уъркшоп, за ползата от „светената“ вода, върху кожата на краставите жаби! Разбира се след богато заплащане сус сушени мухи и „воден“ чипс от сушени водорасли и концентрирани таблетки „Фораминифера Роталида“ – любимото и лакомство!

     

 

12.02.2017 г.