СъзЪклятническо - Румяна Николаева

Що съ пъчиш бре, млад oчилатко?

Ощe папкаш от мама и татко!

Ти ли мене акъл ши ми даваш,

бре сукалче? В пелени ощe шаваш.

 

Най мий лесно да тъ цапардосам!

Театрално!Човешки, банално...

Ше та смачкам и... после ши пъпля,

благородствоту свое потъпкал.

 

Ако шпагъта в бой нажежавам

и магаре в калта не оставям,

бягат вкупом от мене тълпите

и съ чувствам самотно отритнат...

 

Абе, мислех с теб мога дъ стигна

нависоко и с погледи чинно

да застават, когато минавам

и с усмивчица ги удустуявам,

 

тези, там долу, дребните твари -

бременеещи мъжки староци,

булимийно заслабващи цоци

и подсмърчащи техни утроци.

 

Айди, нейсе, от мене дъ мине.

По ено дай, за здраве дъ пийнем,

пък каквото напред дъ съ случи,

килипира със кеф дъ улучим!