Гълъбово - Румяна Николаева

Гълъби ме будят с гукане любовно.

Погледи си пращат меки и гальовни

и не забелязват хляба на перваза,

котката отсреща! Те са в друга фаза!

 

Кадифени лапи леко приближават,

а перата цветни в унес продължават

сладко да си гукат и да се подреждат.

Явно е, че няма никаква надежда!...

 

После скок и схватка - яростна и кратка.

Клюн, пера и писък, жаловит и нисък!

Тук краче набито, там крило превито

и след миг отлита влюбената свита.

 

Пухкавата топка ближе лапа кротко,

рошава и гладна:”Мене ли се падна!”

Слънчице отгоре мекичко си грее

и закрито в облак, тихичко се смее!