Станимашки кокони - Златинка Садразанова

Топъл пролетен ден.  Разцъфтяха белоснежни вишни. На вънка ухае на свежест.
Зеленина, тревички, животни и хора се събуждат за нов живот.
На главната , по улицата бавно преминават станимашките кокони. 
Пременени, засмени. Па току се смеят, хихикат и кършат снаги. 
Ей ги на- кака Злата и как Сия, нещо гледат и шушукат..На среща им се задава, млада хубава мома—Рада.
--Добра среща как Злато, как Сийке. Как сти?
Ам, че как да сме, добре сме. Ей на
,на кафенце . Виж какъв хубав слънчев ден е.
Па да се разходим, да видим свят, че и нас тои да види. Ам, че ти как си Раде?
Де си се забързала? Седни тук с нази, по едно кафенце да пийнем.
--Ам,че да седна. То бърза работа нямам. Ама, и вие какви сте променени, натъкмени..,сякаш от френско списание слизате..
Засмя се как Злата..чак бузите и поруменяха..
--- Да ти кажа Радо, в града една нова шивачка има от френско дошла,
па какви платове да видиш—тънки, фини..прелест.. И ей на ся нас с тях натъкмени..
Ти що не дойдеш с нази и на тебе ще ушием .
Па кога твоя чорбажди се прибере да ахне от изненада..то от хубост ли, от сметката ли..ша видеме)
А, ще дойда как Злато, ще дойда.
Санким другаде ходя, поне на нова рокля да се порадвам кат вази. Все у дома седя, чорбаджи мира ми не дава..
--Ех , па ти Радо, млада си , хубава, а той веке петдесетака гони..ми нека ти се радва.
Ти ела утре с нази , да ушием тази рокля от френска коприна. Да види твоя чорбаджи каква прелест си до него ,па кога излезете на разходка, сичките мъже да му завиждат.
--Ох, как Злато ша дойда , искам и аз кат вас, кокона да бъда.
Минало ден ,два, седмица..Роклята била ушита. Рада се натъкмила с новата премяна и зачакала чорбаджи Марко да се прибере от кафето. Кога съгледал Рада, той ахнал от изненада.
--Брей Радо, какво туй нещо по тебе?
--Ами Марко не виждаш ли, нова роля от френско, от града .
--Че колко гроша ши е тя?
--Доволно не питай , ти кажи как ми седи?
Мъжкото се събуди у баи Марко, той харесваше младата си жена всякак и без дрехи най вече..
Ам, добре ти ходи Радо, много добре даже.. и засука мустак, с дяволита усмивка.
В неделя ши идем на църква, а после ша обиколим чаршията свят да видим..
Ти тая рокля сложи..да ми завиждат наборите..
Ха сега ела в другата стая да оправим леглото..
Веселия смях на Рада изпълни къщата на чорбаджи Марко..
 Ей така  я харесваше той.  За нея бе готов на всичко.