Главоболие - Ния Илиева

Имам си жена мечта.
Приказна, неземна красота.
Очи, усмивка и коса.
Първа е по хубост във света.

 

Но има тя един проблем:
здравето й се намира във беда.
Страдам с нея всеки ден,
в нощта овце самичък си броя.

 

Ето, че отново промълви:
„Аз ще спинкам днес сама.
Моля те, не се сърди:
много силно ме боли глава.”

 

Тя лекува болката си зла
със глътка въздух-чист и свеж.
„Горичка. Кислород. Смола.
Изчезва от главата тоз‘ бодеж.”

 

Точат се годините едва,
главата нейна - мен ще умори.
Как живее мъж така?
Едва издържат мойте слабини.

 

Шамани, доктори обиколи
главата болна да добие лек.
Но всеки лекар нам твърди,
че тя е всъщност здрав човек.

 

„Сърцето мое ти разби.

Обрече ме на тежка самота.
Достойнството ми унижи.
Нима очакваш аз да ти простя?“

 

„Мило, моля те ме разбери...“
Но днес прекъснах я от раз.
До гуша са ми нейните лъжи.

Ултиматум прост й дадох аз:

 

„Днеска моя ще си ти!
Последен шанс. Броя до три.

Или друга ще те замени,
или точно тук сега ме уважи!

Ако не - багажа си стегни,
нека планината да те ободри,
главата болна да ти облекчи,
недей отлага, хайде, замини!”

 

 

Разходката си изостави тя

и на момента дрехите свали.

Няма въздух, няма планина,

от днес жената вкъщи си седи.

Имам си жена мечта.
Приказна, неземна красота.
Очи, усмивка и коса.
И нея вече не боли глава.