Неразбрана обич - Ния Илиева

Безкрайна ми е обичта,
сърцето ми е тъй огромно.
Само на една да го даря
струва ми се доста злобно.

 

Светът е пълен със жени,
които грубо ощетявам,
оставяйки ги сам сами
щом от ласка ги лишавам.

 

Да давам обич имам зов,
щедростта ми няма край.
Троха от моята любов:
заслужава
всяка този рай.

 

Казват, че съм бил женкар,
сърцето ми добро обиждат.
А добро създавам с моя чар.
Че са егоисти те не виждат.

 

Към мене се излива злост
веднага щом жена узнае,
между нас, че няма мост:
мигом почва да роптае.

 

Да... няма с нея да умра,
но тя доброто в мен отрича.
Не е благодарна за това,
че с мен живота заобича.

 

Аз съм истински добряк:

накрая истината лъсна.
Бърза обич, после–бяг,
повече любов, за да разпръсна.