Награда за нехаен работяга - Катина Георгиева

През ранния следобед почитаемият красавец Красен вместо да е на служба, през работния ден се развличаше с приятели в едно заведение, както обикновено правеше. Подобна волност му се позволяваше, тъй като баща му управляваше предприятие, където го назначи на ръководен пост и като негов работодател му прощаваше всякакъв произвол. В тази връзка вместо да се труди, юнакът предпочиташе да оползотворява времето си с далеч по-приятни занимания. Реално ангажиментите му бяха непрекъснати, но нямаха нищо общо с професията му и също така се различаваха от обичайните му задължения. В повечето случаи се събуждаше със залеза и заспиваше с изгрева, понеже по цели нощи вилнееше, пръскайки безконтролно пари из баровете, а денем се налагаше да се възстановява след тежка умора.

Този път по идентичен начин с предишните, тъй като навън беше много студено и не че в офиса му липсваше климатик, предпочете да възвърне жизнеността си за следващия енергичен подвиг в една закусвалня със задружна компания до късно вечерта.

След като работягите успешно изпълниха трудовия график, поеха към вкъщи, за да се приготвят за следващия си неотложен ангажимент. Красен от позицията на тартор най-дейно бързаше, а подир него без капка гордост като ремарке втора ръка търчеше безличният му приятел Минко. Реално угодникът се държеше като крепостен, изпълнявайки нелепите прищевки на своя феодал заради високото му социално положение и му раболепничеше, надявайки се на облаги.

В онзи момент, докато господарят и лакеят му крачеха из снежната киша, за да се качат в луксозния автомобил, неочаквано пред тях се появи просякиня с матов цвят на кожата. Тя представляваше често явление на тази улица, но до сега не се бе случвало да ги притеснява лично. Този път обаче им препречи пътя, обръщайки се ласкаво към богаташа:

- Моля те, доблестен младежо, дай няколко монети на бедната жена, за да си купя баничкас боза, а аз в отплата ще ти предскажа бъдещето за добро.

Тъй като Красен се явяваше доста надменен и арогантен, я погледна ехидно и грубо я пропъди:

- Предвид неучтивостта си заслужаваш справедливо наказание! По тази причина те проклинам да ти се случи нещастие, от което най-силно ще те заболи! - изръмжа му бясна тя.

Грандоманът се ядоса и отново я прогони, а тя невъзпитано го наруга и после изчезна:

- Нахалница! – подвикна и обиден Красен, след което съзря безпокойството в очите на сподвижника си и се изненада. - Ти да не би да повярва на тази вещица?!

- Безспорно! - отвърна му притеснен Минко. - Някога приятелката ми Ненасъщо като теб я огорчи по подобен начин и щом тя я урочаса, я сполетя огромна беда! Спомняш ли си чудовищния цирей, който и излезе от лявата страна, на носа и в нощта на абсолвентския  ни бал? Знаеш, колко е суетна и когато онази злосторница и пожела да и се случи най-големия и страх, последва тази ужасия! Все още реве, когато погледне снимките, които по неизвестна причина бяха поместени в албума. По принцип уж на четири очи се бях споразумял с фотографа да изложи изображенията и, дето се вижда десния и профил, а циникът я представи в анфас!

Докато Минко угрижен разсъждаваше над миналото, без да забележи, Красен го погледна злорадо, понеже той се явяваше отговорникът за това злодеяние. Интригантът само се преструваше на почтен приятел, а всъщност много обичаше да вреди на другите и да им гледа сеира. Така постъпи и с любимата на Минко, като я злепостави публично и я превърна в посмешище за познатите и всички останали:

- Със сигурност има причина да се боиш! – рече му тревожно Минко.

- Ама изобщо не мисля да обръщам внимание на заканите на онази кукумявка! - заяви високомерно Красен и като надут пуяк превзето тръгна напред, само че за жалост се хлъзна на леда и за малко щеше да падне.

В същия момент зад ъгъла се появи предсказателката и ехидно му се присмя:

- Това ли ми предрече?! - извика и бесен клетникът. – Иска ти се да си счупя някой крайник ли?

- Ама съвсем не си прав.- отвърна му самодоволно старицата. - Полага ти се да те сполети онази участ, дето най-силно те плаши и която заслужаваш заради скъперничеството и бездушието си. За тази цел ти трябват здрави ръце и крака - заяви му дръзко тя и се изпари.

Красен нямаше намерение да вярва на заклинанията и, но все пак се обезпокои. На вечерното парти бързо забрави за притеснението си и продължи живота си по установения ред, но както смяташе, че думите на скитницата са само закана вследствие на оскърблението и, прокобата и скоро се сбъдна. Притежателят на предприятието го продаде на друг предприемач и новият собственик освободи бащата на Красен заедно с небрежния му наследник. За един миг заможният сноб се оказа плебей, който трябваше да си изкарва хляба със собствените си ръце. Тъй като не умееше да върши нищо и беше ленив, по милост го назначиха като общ работник на един строителен обект. От тогава му се наложи като всички останали служители да става сутрин рано и да се труди усърдно до тъмно. Работата го изтощаваше и изстискваше всичките му сили, но не му остана друг избор, освен да стиска зъби и да търпи. Така проклятието на просякинята се сбъдна, а то гласеше, че го очаква най-страховитият му кошмар, който представляваше необходимостта да работи, а за един безделник и лентяй по-голямо наказание нямаше. Освен това предвид факта, че загуби привилегиите си, на практика верните му приятели също го изоставиха. Оставаше му единствено да преодолее егото и мързела си и да се труди като всички останали за насъщния си.