Коледен блян - Нина Стоянова

Теменуга Коледарова  бе 50-годишна жена, пищна като катедрала. Омъжи се за Петко Мушмулата  защото нямаше вече никакъв  избор, той май беше единствения, който като я видеше зяпваше. Толкова дълго избира, такива високи изисквания имаше към кандидатите си, че накрая си остана само с него. Теменуга прецапа живота си в някаква смесица между реалност, блянове и щения, които можеха да се случат само, ако се случи някакво внезапно чудо. Петко беше верен влюбен мъж и я слушаше като малкото й паленце, което тя донесе като чеиз от майчиния си дом. Живееха добре. Той блъскаше по цял ден на работа, а тя обикаляше фризьорки, козметички, маникюристки и масажистки  и винаги вечер го посрещаше с поредната си  фамозна прическа и грим – последна дума на модата. Може би щеше да  прекара живота си спокойно, ако не беше нейната приятелка Пепи. Това никакво Пепи, което в училище никой не забелязваше, едно черно и спаружено,  я срещна един ден, овесило се на ръката на страхотен мъж като мокър шлифер. Теменуга занемя с отворена уста. Мъжът беше  висок, строен, с гъста черна коса, зелени очи и най-странното – гледаше Пепи влюбено! Тази среща я захвърли в прегръдката на кратковременна депресия – тя, Теменуга, такава стройна и внушителна жена с плешивия Петко Мушмулата, а Пепи с този красавец. Цял следобед хлипа Теменуга, развали си най-модния грим току-що поставен за цели 80 лв.! Но в природата й дългите страдания нямаха място и в един момент я осени страхотна мисъл, истинско спасение за накърнената й душа – ще пише на двамата дядовци , които изпълняват желания - дядо Коледа и дядо Мраз. Ако повечето хора се смутиха, когато се появи още един чудат старец, то Теменуга се зарадва – така де, единият дядо явно вече беше много остарял, затова е дошъл брат му и така желанията на  хората ще бъдат изпълнявани – ако единия забрави, то другия ще се погрижи непременно. Така тя започна да пише всяка година още от първия ден на месец декември писмо след писмо – винаги едно и също. Винаги на розова, с нежни снежинки хартия, която ухаеше сладко и страстно:

Скъпи дядо Коледа/ Мраз,

Аз знам, че ти изпълняваш всички желания на хората по цял свят. А моето е толкова мъничко, дребничко, но аз отдавна мечтая за Него – един хубав, млад и богат мъж! Толкова ли много искам, дядо Коледа/Мраз? Погледни ме каква жена съм, Петко съвсем остаря и не ме поглежда, а аз искам Той да ме гали постоянно, да ме гледа с влюбени очи и  да ми шепне в ухото колко ме обича! Красив като мъжа на Пепи! И така да ме гледа!

Моля те, дядо Коледа/Мраз, много те моля, изпълни ми това желание, душата ми страда, копнее и боли за този мъж!

Обичам те, дядо Коледа/Мраз!

Винаги изпращаше писмото препоръчано, но нито отговор, нито мъж получаваше. Цели десет години оставаше все така незабелязана и от двамата старци на чудесата. Тази поредна Коледа  тя седеше на плюшения си фотьойл вперила отчаян поглед в телевизора. Да, и тази година получи дежурните кожени ръкавици, а мъжът - мечта не се появяваше. „Сигурно са някакви проклети, заядливи старци, които нищо не разбират от любов, щом подминават години наред вече моето едничко желание!” – така си мислеше тя. Една гореща сълза се търкулна по бузата й. Тя въздъхна тежко и с презрение погледна към дремещия Петко. Когато на вратата се позвъни, Теменуга стана бавно и се затътри с отегчение да посрещне вечните  коледарчета. Отвори със замах и зяпна! На прага стоеше Той! Красив като звезда, с оная загадъчно-палава усмивка, с излят по него сивосин костюм, който очертаваше тялото му на пантера и с дъх на мускус.

–Здравей,Теменуга! Аз съм Роби! Ти си ме пожелала, нали? Ето тук съм ! За теб!

Тя продължаваше да го гледа със зяпнала уста.

–Ела,Теменуга, толкова си респектираща! Ела с мен! – тя пое ръката му и не разбра как влязоха в сребристо Ауди и полетяха в коледната тишина. Тази нощ беше най-прелестната и романтична в живота й!

 Сутринта  нежни снежинки се сипеха навън и разстилаха сладост в изтерзаната душа на Теменуга Коледарова.

–Добро утро, Теменуга! – чу мъжествения глас на Роби.

–О, скъпи – прегърна го тя –  ти наистина си съвършен!

–Е, чак толкова, скъпа – усмихна се той – това си беше само една коледна нощ, нали? С всичките й вълшебства и хубости! – усмихна се той и леко я погали по косата. Теменуга се разтопи и го обгърна с пълничките си ръце, като вложи цялата гореща любов, на която беше способна.

–И реалности, разбира се, нали Теменуга? Затова сега - на работа – чу тя Роби. - Трябва да измиеш чиниите, да пуснеш прахосмукачка, да изпереш, да ми изгладиш муселиновите ризи, да сготвиш пълнена пуйка. Хайде, мила, не се отпускай и без това имаш нужда от доста фитнес, поне трийсетина  килца са ти в повече, хайде, Теменуга! – плесна я, по  ширналата се като коледна пита на месечина задница, Роби.

Теменуга Коледарова се  ошашави! „Този ми ти дядо Коледа нещо май ме е объркал” – промърмори тя и запретна ръкави над мивката. Цял ден Теменуга не се спря. Размахваше прахосмукачката, парцала за прах, ютията, а Роби  беше вперил поглед в телевизора. Дори му поднесе обед – руло „Стефани”, чаша червено вино и за десерт голямо парче шоколадова торта. И тъкмо нареди и за себе си, чу:

–Скъпа, наистина си страхотна, но не трябва да си похапваш, нали вече си го казахме това. А и времето ти няма да стигне за всичко, което имаш още да вършиш, как е пуйката, да не я държиш много в печката, че става жилава! – Роби я гледаше със строги отсенки в очите.

Тя му отправи поглед пълен с тъга и  копнеж, но той на мига сякаш забрави за нея и потъна отново в телевизора.Теменуга Коледарова  въздъхна тежко и пое към пералното помещение. Вечерта легна претрепана от умора.

На другия ден рано сутринта хукна на  пазар. Едва свари да се прибере по тези ледени пътечки, че да сготви на Роби поръчаните сармички за обяд. Когато приключи  с домакинската си работа, погледна с гордост блесналата кухня и отиде да  смени бельото на спалнята,  изрина снега пред къщата и нацепи дърва за камината. После седна на диванчето, където Роби блажено подремваше и заплете чорапи за ски. Вечерта си легна, погали уморено рамото на Роби, но той си обърна гърба и заспа моментално. Лежеше Теменуга Коледарова и гледаше в тъмното с покруса! Как е възможно? Тези дядовци нещо са се объркали – тя си пишеше съвсем ясно – красив, млад и богат! А ето -  сега спи като Петко, мъжа й, и дори с крак не се е допрял до нея. Търкулна се една сълза по едната бузата, по другата, тя се опита да ги спре, но не успя, затова затвори очи и  мигновено заспа.

На 31. 12  Петко Коледаров чу звънеца на вратата и когато отвори – ахна потресен!

–Нуше, сладка моя, къде се изгуби, скъпа, да не си болна, защо си ми така отслабнала, уморена? Какви са тия сенки под очите, гълъбчето ми, какво се е случило, ела, ела, миличката ми тя, полекичка, ела да седнеш, кажи сега? Ах! Къде е красивия ти маникюр, какво е станало със сладките ти пухкави гладички ръчички?

–Ох, Петко, не питай, скъпи, и Снежанка да си  не е лесно! Остави умората, ами глада?  Ти  приготви ли вече  пържолките,  печените картофки и баклавичката, че съм умряла от глад…