ДА ЖИВЕЯТ ЧУЖДЕНЦИТЕ - Ахаиръ

Вчера късно във трамвая,

чух говорят две жени:

- Зная „шери“, вече зная,

всичко бързо се мени!

Днес живота скъп е много

и парите ти отмъкват.

Слушаш ли ме, ох, за Бога!

Даже кожата ти смъкват!

- Няма смисъл да говорим!

Да, със всичко съм съгласна.

И кажи защо да спорим,

колко всичко е ужасно?

- Знаеш ли, ти мила Мери,

тази, русичката Ани,

тя самата, моя „шери“,

със арабин да се хване!

И дои го като крава:

дрехи, пръстени, парфюми,

всичко „глупчото“ и дава,

даже и прилични суми!

А пък тя, същински Дявол,

плаща само със целувки,

нищо повече не дава,

само мъничко милувки.

- Да, добре живеят някои,

нямат нашите проблеми,

а пък ние с тебе няма ли,

да избегнем тази тема!

- Само ще ти кажа Мери,

за любимката ни Сави,

тя идиотката му взела,

с негрите любов да прави!

Някакъв Отело,  черен,

страшно хубаво я любел!

Бил и чак до гроба верен,

разумът и е погубил!

- Гледай ти, ала пък Зина,

знаеш ли какво ми каза.

С трипер миналата зима,

миличката да загази!

- Липса на късмет се казва!

Някои във страх живеят,

други хубаво намазват,

трети глупости копнеят!

Но от утре моя Мери,

Почвам вече без да питам!

Нов Живот, разбра ли „шери“?...

Да Живеят Чужденците!