ПЕПЕЛЯШКА - Денка Илиева

Имам завършени две висши образования и магистратура по психология.

        Институтът, в който работя, няма  пари и  втори месец не съм получавала заплата.

      . Не мога да си плащам сметките и да си погасявам заемите. Не си дояждам – майка ми се тревожи: казва че съм отслабнала и приличам на клечка. Парното ми е изключено - спя с шапка и с вълнени чорапи…

         Нуждая се от средства за живеене, затова  чета всички  обяви и сайтове, в които се предлага допълнителна  почасова работа.

     …Намирам се в един от затворените жилищни комплекси. В ръката си държа листче, на което е записан посочения в обявата адрес. Лесно откривам пететажната кооперацията - представям се на портиера  във входа и се качвам с асансьора на третия етаж.  Звъня на вратата. Отваря ми жена на средна възраст; косата й е прибрана на кок.  Облечена е стилно – дълга тъмна пола и бяла копринена блуза с бродирана якичка... Казвам, че съм за обявата. Жената ме фиксира с поглед и прави жест да я последвам. Вървя след нея по безкрайния коридор. Влизаме в стая с широки прозорци. Погледът ми се спира върху огромното пано на стената, изобразяващо класическа сцена... Но нямам време да се оглеждам – жената ме повежда към следващите помещения. Прекосяваме трапезарията и отиваме в кухнята. Мимоходом научавам името на жената: казва се Нора, икономка е.  Съобщава, че стопаните   господин Новаков и съпругата му – отсъстват от дома…

          Нора обяснява какви ще бъдат задълженията ми - ще почиствам кухнята, сервизните помещения и салона…  

          На следващия ден, в 18 часа, отново съм в комплекса. Минавам покрай  портиера в кооперацията и чакам асансьора да дойде. Поемам си за минутка дъх на площадката, пред апартамента на третия етаж, преди да натисна звънеца. Тежката, блиндирана, врата се открехва и Нора ме посреща. Със същата пола и  блуза е, и аз малко се срамувам заради тениската и протритите джинси, с които съм облечена... Вървейки пред мене, Нора ми посочва килера, където стоят кофата и бърсалката, обяснява къде се намира шкафът с препаратите. После ме оставя да се оправям. Слагам си престилката, която нося, увита с найлонова торбичка,  и започвам работа.

            Всяка вечер, след заниманията в Института, аз мия, чистя, търкам фаянс и теракота. Пускам прахосмукачката... Нора от време на време проверява как се справям. Мълчаливо минава покрай мене и оглежда всяка плочка, проверява да не съм оставила някъде прах по мебелите…

         Стопаните рядко са у дома - ту в чужбина са, ту по бизнес срещи. Понякога чувам гласа на господин Новаков от кабинета му, като говори по телефона. Гледам и Нора като се насочва към салона, понесла табла с кафета… Старая се да съм почти невидима, когато съм с кофата и бърсалката. И Нора така ми е  наредила: да не се мяркам много-много из апартамента... Докато бърша праха, все пак успявам да огледам мебелите  и  картините по стените. Всичко е толкова скъпо и бляскаво!.. Има какво да разказвам на Светла, колежката ми от института. Мечтаем двете, като направим дисертациите си, да си  купим  и  ние  мебели  с  италианска кожа… Да, аз също си представям как обикалям галериите,  и с вид на художествена критичка оглеждам изложените картини и репродукции.  Спирам се за по-дълго  време  на едно и също място - накрая излизам с обемист пакет в ръцете...

        Случи се една вечер - зърнах госпожата, като се качваше по стълбите на  мезонета.

Беше с гръб към мене и не видях лицето й. Облечена бе с официален костюм –връщаше

 

 

 

 

 се изглежда от някаква  важна среща... След няколко вечери я чух да нарежда нещо на шофьора си. Стори ми се познат  гласът й  -  това твърдо, натъртено „Р”, което като от рупор излизаше от устата й… Върнах се десетилетия назад в спомените си – стори ми се,  че  в ушите ми прозвуча: „Отряд,  мирно-о…Строй се!..  Бъди готов за Родината!”

         Дълго не ми излизаше от ума този глас. Всеки път, когато чувах госпожа Новакова да говори някъде из апартамента или да дава нареждания, времето сякаш се превърташе:   готова бях  веднага да  се изправя  и  да  се  подредя  в строя…

 

         Продължавах, след като свършеше работното ми  време в Института, да тичам към комплекса. Миех плочки,  бършех  прах... С госпожа Новакова не бяхме се срещали лице в лице. Виждах я да се  качва по стълбите, чувах я да говори по телефона. И винаги  нещо ме караше да се сковавам - още малко и да започна да марширувам с бърсалката в ръка.

          Миех  една  вечер  коридора -  в един момент усетих, че госпожата идва насреща ми. По парфюма й усетих… Нямах време да изчезна, да се скрия някъде.  Прилепих се  до стената и сложих бърсалката до себе си… Госпожа Новакова изтропа с високите си токове, без да  погледне  към мене. Но аз успях да я огледам: доста едра жена ми се стори – направо масивна. Вървеше с изправена глава и лицето й се виждаше. За малко да изпусна бърсалката: Керанка!  Кети…

           Живееше в нашия квартал и учехме в едно училище.  Помня,  като ни приемаха в пионерската организация, после в Комсомола – чувам я Керанка да казва: „Произхождам от бедно работническо семейство. Родителите ми са с прогресивни разбирания”. Виждам я след това да стои до покритата с червено сукно маса и да приема рапортите на  пионерите и комсомолците: „Рапорт даден”, „Рапорт приет”…

           Нашата Керанка е това!.. Но не е вече онова слабо момиче, с  права  руса  коса.  Госпожа Новакова е!..  Добре, че не изцапа  костюма си, като мина край мене.

 

           С Нора понякога разговаряхме, когато стопаните ги нямаше, и аз разполагах с някоя и друга свободна минута. Нора не беше от приказливите, но изглежда й бе омръзнало  да стои  сама в огромния апартамент, и търсеше повод да ме заприказва. Веднъж дори ме почерпи с кафе… Казваше, че Новакови са богати / Нямаше нужда да ми го казва, виждах понякога през прозореца от каква кола слиза Новаков!../ Имали още една къща - на брега на Средиземно море, често ходели там. И вила с басейн… Новаков участвал в някаква партия и май щели да го изберат за депутат. Нищо чудно и госпожата да се кандидатирала за депутат от своята партия...

         За себе си Нора не обичаше да говори, обаче сподели веднъж, че като млада свирела на пиано, обожавала музиката.  Но  с  музика само човек не може да живее….

         Една вечер  Нора донесе в кухнята цяла купчина дрехи - рокли, поли и блузи от скъпи материи. Обясни, че на госпожата й станали малки, и  решила да ги изхвърли… „Госпожа Новакова често подменя гардероба си” – каза тя с известна гордост и кокетство, сякаш за нейния гардероб се отнасяше.  Предложи ми да си избера нещо…

           В първия момент реших, че трябва с презрение  да отвърна лице от тая  лъскава купчина дрехи.  Представих си, че съм героиня от някой  роман или филм, - където  спокойно мога да изразя себе си… Обаче една рокля от сребристо ламе, с доста изрязани деколте и гръб, привлече погледа ми.  И без да се колебая,  протегнах  ръка към нея.

 

 

 

 

           Увих  роклята  в найлоновото  пликче, където държах престилката си за работа, и я сложих в шкафчето с препаратите.

          На следващата вечер Нора ми съобщи, че господин Новаков ще има гости – негови приятели и съпартийци. И аз трябва да поднеса кафе на гостите - госпожа Новакова била в командировка…

         Ужасих се - как ще се появя с протритите джинси  и тениската  пред гостите?

 Сетих се  за роклята. Извадих я от торбичката и я облякох в банята. Стоеше ми чудесно. Направо не можех да се позная – питах се това аз ли съм? И за първи път се зарадвах, че съм слаба като клечка.  Иначе как щях  да се напъхам  в роклята!..

        Нора също ме огледа и остана доволна. Заплю ме дори - да не ме урочаса някой. Даде ми една от нейните шноли, за да прибера косата си. Още веднъж ме огледа и заяви, че роклята все едно за мене е ушита. „С тая  руса  коса… чудесна си, Глория!”, повтори тя.

         Когато гостите пристигнаха, и влязох с таблата в салона - облечена в роклята от ламе и със спусната до раменете коса, - усетих как погледите на насядалите  около масата мъже се вторачиха в мене.

        Най-изненадан от всички изглеждаше господин Новаков. Кимна ми, като поемаше кафето, и се усмихна...

        Почувствах се така, сякаш  наистина  съм героиня от филм.