Страх ме е от зимата - Бета Наур

Kогато бях малка,

ми даваха залъгалка,

кесийка с бонбонки

и носех нови панталонки.

Имах детство щастливо,

бях хлапе игриво,

обичано от всички

лели добрички.

Песнички пеех, декламирах

и рецитирах

стихове забавни,

а бабите бавни

ми пляскаха с ръце

и се смееха от сърце.

Гледах на живота с лекота

и обичах през пролетта

да се скитам из полята,

да мириша цветята.

Лятото пък на морето

си топвах крачето

във водата студена

и солена,

тичах по плажа

и какво да ви кажа –

беше ми весело, игриво,

бях дете щастливо.

Сезоните всички обичах

и бързо тичах

през зимата страшна,

ледовита

и мразовита

да застана пред камината наша,

като лапвах топла каша.

А сега какво да ти кажа, драги,

сякаш съм яла сто тояги,

изморена, изтощена, изцедена

и май скоро ще ме целуваш студена.

Няма сили да заговоря,

нито да се боря

за миналото сладко

при мама и татко.

Страх ме е, братче, страх,

като гледам с какъв замах

се харчат пари държавни,

а за нас – усмивки мазни.

Ужасявам се от зимата близка,

защото зная няма да остиска

и ще почне да писка

душата моя,

като чуе воя

на нощите студени

в зимни премени.

Вече предусещам

и усещам

вълчи глад

и ме хваща яд,

че не съм родена с късмет,

а после хвърлена на смет.

Обратно е при мене, братче,

започнах със сметта

и като си знам участта,

ми идва да завия

и разкрия,

а не да  крия

произхода си беден

с глава наведен.

Такива ми ти работи, скъпа,

не ми е хвърлен пъпа

в царските палати,

та затова ям само салати.

Стига съм бръщолевила,

тъй като още не съм оплевила

градинката си малка,

която си е чиста залъгалка,

но аз си отглеждам

и добре нареждам

в редички прави чушки,

краставици и домати

за моите салати.