Моята Лозница - Бета Наур

Имам си Лозница

първа хубавица!

Кръшна и зелена

със сочни гроздове

от Бог е надарена.

Ех, че хала!

Казва, че душа брала

дорде зрънцата й узреят

и с елексир да се налеят

за добро или зло,

на когото както му дошло.

Кехлибарени или червени,

кога хрупкави, узрели,

кога измършавели –

все наслада за душата

врътнеш ли канелката в мазата.

Ех, като зацърцори

тази тънка струя

как бузи да не надуя

и премлясна с език –

да не съм мъченик!

Тъй глътка по глътка

си отпивам и с туй руйно вино

се опивам от моята Лозница

най-първа хубавица.

Гордост ми е тя голяма!

Друга в наше село като нея няма.

Затуй добре си я стопанисвам

и глава не увисвам.