ТРУДЪТ КРАСИ ИМЕТО НА ЧОВЕКА - Свилен Димитров

            Запели първи петли, после втори петли, а третият петел бил изпреварен от кукувицата в стенния часовник, която обявила начало на работния ден.

Петър Говедаров подкарал на прозявка „Изкарай, Петьо, говеда“ и изкарал говедата на Паша Христова. Тошко Козарев изкарал козите, а Румен Овчаров – овцете. Тодор Кавалджиев излязъл в подкрепа на Паша с „Кавал свири на поляна“, ала да го слуша Николай Свинаров не щял и останал да си храни свинете в кочината.

            Камен Воденичаров пуснал караджейката да смели брашно, проф. Николай Хлебаров замесил първия хляб, Маги Халваджиян забъркал прясна халба, Емилия Масларова захванала да бие Говедаровата продукция, за да получи масло, а Антон Пчеларов се заел да дои пчелите, за да върви този ден на работниците по мед и масло. Никола Бозаджиев предпочел да им предложи резняк боза за борба с жегата, ала Саша Пивоварова му ударила конкуренция с производство на бира. Сотир Цацаров се заел да осигури цацата, защото не вярвал Китодар Тодоров да дари кит на населението. Дмитрий Риболовлев обаче се надявал на по-добър улов от Цацаров – поне две риби от морето край Монако, които да отнесе в църквата при Васил Попов и Иво Папазов да ги благословят и да нахранят с тях цялото село.Ако и рибата да била още в града на хазарта, Борислав Грънчаров палнал пещта да пече грънци за трапезата под строгия взор на проф. Тома Пожарлиев, който съблюдавал за спазване на противопожарните разпоредби.

            Владислав Икономов се усъмнил в икономическия рационализъм на риболова и се заел да подобрява макроикономическите рамки. Кръстьо Сарафов му помагал дейно като обменял Андрей Рубльов, Ани Франк, Джовани Антонио Марки, Карл Цайс от Йена и други в Лев Левиев по курса на деня. Васил Златарски пък се заел да трампи благородни метали за скъпоценни камъни с Кристалина Георгиева, Теодор Елмазов, Васил Диамандиев и Артур Рубинщайн.

            Малин Орачев си наумил тоя ден да изоре малинажа, за да засади къпини, а на Киран и Димо Коларови му помогнали с кола да има да си вози всички рала, че и за Румен Бостанджиев да има да докара плода на бостана си. Васил Мулетаров се включил в акцията, като осигурил една полуконска сила за тяга. Усъмнен, че добичето ще се справи само с цяла кола, Йордан Самарджиев се заел да крои самар за магарето. Така то щяло да продължи да си вади хляба с чест и пот на гръб, за да не го заменят керваните на Емил Камиларов.

Впечатлен от колегите кинаджии Георги Дюлгеров решил да построи снимачна площадка за епопеята „Трудът е песен – толкоз лесен“. За зидар поканил Камен Зидаров, камъните за основите поверил на Константин Каменаров, покрива оставил на Милен Кремидчиев, за Борислав Джамджиев било остъкляването, а накрая Румен Бояджиев щял да я окраси. В местността Тютюнефикация проф. Иван Тютюнджиев свивал папироски за работягите, а Емил Табаков ги дирижирал по качество – тези за Илия Царски, тези за Мирко Робов.

Видин Даскалов отворил рано вратите на професионалното училище по занаятите и ударил школския звънец, за да привлече чираците на Никола Майсторов. В класа на Борис Шивачев Стефан Гайтанджиев, Никола Кожухаров, Кузман Шапкарев, Лидия Абаджиева и Нери Терзиева хванали иглите и заболи очите. Пламен Даракчиев чепкал вълна, за да им осигури материал, а Станислав Памукчиев внасял памук. Никола Вапцаров боядисвал тъканите от всякакъв сорт в цветовете на дъгата. В класа на д-р Атанас Кундуржиев Снежана Ботушарова и доц. Тони Чехларова спорели за предимствата на изработваната от тях дамска обувка, а Димитър Чизмаров ги подслушвал и си лъскал чизмите сам самичък.

В класа на Димитър Желязков Роберт Ковачев изчуквал Деси Тенекиджиева, а Митко Калайджиев калайдисвал Захари Медникаров и Евгени Бакърджиев. В дърводелския цех Цветан Марангозов поучавал Силвия Кацарова и Ути Бъчваров как се прави посуда за продукцията на Иван Винаров, която Левент Гавазов охранявал от преждевременна консумация. Върху нея вече налитал оня побойник Тончо Токмакчиев, въоръжен от терористите Тюфекчиеви – Наум, Димитър и Никола. Иван Пушкаров майсторял оръжие за Гавазов, а той се чудел да вика ли брат си Ценко на помощ или да вика наемните армии на Екатерина Редникова, Явор Капитанов и Валери Маршалов. Зяпал ги Добри Войников, топял перото в мастилницата и чакал победителя, за да напише „Добрият войник Швей… от швейцарската гвардия“, а Крум Лекарски наметнал бялата престилка в очакване да окаже бърза помощ.

Само Михаил Неделчев нищо не правел, а разучавал френския игрален филм „Как да се спасим от уволнение“с Жерар Депардьо.