НОВИЯТ ГЕН - Свилен Димитров

          Генчо вече прехвърлил четиридесетака, а все още се не женел. Най-голямата му сестра Ганка, омъжена още на осемнайсет, гледала на това му изоставане отначало с укор, после строго, а накрая и съвсем гнусливо. Постоянно му сочела халката на безименния си пръст и питала: кога, кога? По-малката му сестра Гинка се омъжила по-голяма – на деветнайсет, ала вече карала пети брак. Отначало гледала на брата си с пренебрежение, после с възмущение, а накрая и с високомерие. Всеки път, когато сваляла халка от безименния си пръст, за да надене друга, му се озъбвала: за кога чакаш, за кога чакаш? А Генчо се взирал безпомощно в девствения си пръст и се оправдавал:

          - Сестрици мои, едни хора консумират брака диетично. Други му се нахвърлят стръвнишки и ръват лакомо, додето се посерат. А трети… третият съм аз, пощипвам го деликатно оттук-оттам и си търся най-добрия деликатес.

          - Ти си, братко, маанаджия – укорили го жените, - затова не щеш да си намериш булка!

          - Кой, аз ли съм маанаджия? – изумил се Генчо.

          - Ти си маанаджия – настояла Ганка. – Защо не щя Елка, а, да ти припомня ли какво рече? Чорапогащникът й бил с някакви бели разпилени правогълници, сякаш си е облепила краката с лейкопласт…

          - А за оная, изопнатата полякиня, какво каза! – намесила се Гинка. – Ти не ме видя, ама аз те чух как ехидно й разправяше: езиковата бариера е непреодолима пречка пред чувствата, моля ти се, затова няма какво да се кахърим, ами щом ни е обхванала страстта, да се нарадваме на телата си и дим да ни няма!

          - Ми оная екзалтирана женица, дето така възторжено ти се радваше! – подела голямата сестра. - А ти! Мадааам, ще ли е възмооожно, ако ви е възмооожно да не ми крещииите, аз чууувам много добреее, нямам нууужда ооот… очила за очиии!

          - Ама… - понечил да се оправдае Генчо, - това са цяла поредица от случайности…

          - Такаааа ли!!! – вкупом го емнали каките. – И затова си наизустил една фраза да отрязваш всички жени! Мадааам, искам да ви благодаряяя, че обогатииихте моите спооомени!

          - Сестрици – съкрушено се строполил на стола Генчо, – вие сте абсолютно прави! Искам да ви призная, едно известно време се бях подложил на изследване защо съм аз такъв… какъвто съм.

          - И?

          - Откриха в мен специален ген. Нарекоха го R-ген.