Червивата уста - Антоний Танков

Баба Васила си почиваше на обед, когато иззвъне телефоня.

-Уф, да упалеа! Кой ма дири сега?- надигна се она бавно що е болеа краката и дигна слушалката:

- Да-а, моля?

Женски преправено любезен глас и отговори:

-Обаждаме се от кабелната телевизия. Търсим Венцислав Иванов- това беше синът и понеже партидата беше на негово име. Баба Васила много ги мразеше тия досадници дек само звънат та и съсипват почивката и са запинят по един час, та лъжат ората за пари. Затова им се изрепчи:

-Закво ти е Венцислав? Е*е сега и не мое да приказва- и лупна телефоня, та издрънча. Минаа се две минути и па звънна същата уруспия:

-Да! Кажи! Кво сакаш?

-Извинявайте! Вие малко се ядосахте, но исках да ме изслушате. Ще ви предложа една оферта. Предлагаме нов пакет, в който в допълнение ви даваме още 20 програми. Така ще имате 80 канала...

-Нещем ги тия дек си подават гъзовете тука!- тросна се баба Васила. Она гледаше само Пръва, Втора и Сръбете, що пущаа убава музика и и не требаа тия изроде що е скандализираа и само ги кълнеше.

-Но ние ви предлагаме към пакета и подарък нов мобилен телефон.

-Венци си има много телефони. Ако сакаш мое да ти подари един и на тебе. Щеш ли?- затапи старицата рекламната агентка. Она немаше друг изход и се отказа да е кандърдисва.

-Бре кво са побеснеле тия бе! Само лъжат ората и после сакат да ин,ги плащаш- измърмори бабата и си легна па. Обаче следобедната и дрямка вече беше нарушена и дигна кръвното.

Таман успе да са успокои и на вратата потропа Петра- една комшийка от улицата одозгоре.

-О, Васило! Тука ли си ма?

-Тука съм, те. Яла улазай!

-Кво праиш, ма? Да не спиш?

-Те не моа да умрем, а съм се сдуала увътре. Едем, а оно си ме еде- заоплаква се бабичката с тристата си болести. Това го най-умееше. Седнаа на масата. Петра идваше на разузнаване, що преди два дена се беа скарали люто с комшийката Надка Мръньова на Киро даскала жена му. Унукът и Гошко беше много палав и строшил един шкаф у даскалото. Тогава Киро даскала му набил два шамара и лапето се опикало. Казал му, че е пикльо и това много обидило фамилната чест на Петра. Отишла да се разправя с Надкини, що ше и бият детето и се сдавили като кучки. Тогава обидената жена ги проклела: „Да ви побилеат очите дано!”. Да ама Надка одеше сека вечер у Васила и и споделяше много работи. Петра требваше да разбере кво са си говорили против нея и да привлече бабичката на своя страна. У таа маала всеки със всеки беше скаран. Постоянно се бистреха политики и се месеха интриги, от които да ти космите настръхнат. У тия интриги централно место заемаше баба Васила. Дръта на костеница и прегръбена, она знаеше за всеки всичко. Изглеждаше безобидна, но бълваше с червивата си уста клевети и създаваше омразлъци за цел живот. За всички жени беше измислила обидни прекори. Райна Донкина беше Белата курешка, що и е бела косата. Дочка беше Белото куче, пак заради косата и щото я еде като куче. Гурка Митова беше Опъната маймуна на мрежа, щото само слухти на мрежата за новини. Надка на даскала беше Кръвно цвекло, щото от дебело едва оди, а Краса Бонкина беше Циганско качамачено котленце, що беше много мургава, макар да не е циганка. У момента Васа поддръжаше добри отношения само с Райна Донкина. Петра започна разпита:

-Мо, Васо, дожда ли при тебе Надка, ма? Я не моа да ги гледам живи тия Мръньовци, отка тоа Киро би наш Гошко.

-Амо, къде а дождала ма? Не съм приказвала с нея. Само Райна дожда та си гълчиме.

-О, таа Райна Белата курешка ли?

-У Пено мълчи! Кво гълчиш ти?! Ше ми напраиш гюрунтии ако чуе некой.

Но този некой вече беше чул. На вратата беше дошла Цветелина дищерката на Петра да дири маки си, що чу че е улезнала у Васкини.

-Кво за Белата курешка, а?- да не изпущи края пита она. Баба Васила изтръпна:

-Ли-и, Пено, напраи ми гюрунтиите ти- повайка се она.

Пенка и дищерка и Цветелина си фанаха пъта, а бабичката легна на кревата. Страшни бръмбари и запъплаха из главата и не спа цела нощ. И права беше да не спи. Цветелинка се взе право у Райна и и разказа кво е чула.

Мина един тревожен ден и доде друг. Таман бръмбарете у Васкината глава се беа уталожили и на вратата се показа Райна, ама светкаше не погледи, ами светкавици. Много айдук беше таа жена. Слухтеше, ама кво научи го пазеше само за нея си и нещеше да кае нищо. Кво е питаш нещо само мирва и бъши.

-Васке-е, значи я съм Белата курешка! Я съм Смраделата курешка! Така ли?

-Мо-о, Райно, я не съм казала таа приказка. Пена го каза тава да е занеми.

-Дако, ти дом да не си стъпила вече! Чуеш ли кво ти каам я!- и се фръцна, та се не обръна назад. Нещеше да чуе повече за Васила.

-Нема да ми прикаа ли! Не моам да е глеам таа, тоа Клисурски идук и арсъз. Она ме неще, а я два пъти е неща- измърмори си сама бабичката и си улезна у собата да пие едно апче за кръвното.

Добре, че беше дедо Стойо от долната мала. Он беше нещо като любим старец на баба Васила. И двамата беа овдовели. Сега он изпълняваше ролята на съпруг. Като немаше с кой Васила го ядеше него. Викаше му зад гърба ту Грозното куче, ту Пияното куче. Фиркаше го и по градини и лозя, та горкия старец фръчеше на финикиец. Обади му она по телефоня:

-Стойо, яла дом довечера! Уготвила съм. Яла да едеме и пиеме!  

Вечерта стареца доде, та да му сподели Васа всичките си кошмари. Изнесе она чорбица и гозбица и му турна да еде. Стареца бъш не беше по яденето, а по пиенето. Докъде кусаше она му рзказа кво е патила с нейните приятелки. Накрая заключи:

-И я неща да е видвам вече таа Райна. Мраза е та не мом да е глеам и е мраза, що ората е мразат.

После смениа темата:

-Ми кво праиш ти, бе Стоене? Има ли кво да едеш? Готви ли ти снаата?

-Уготвила ми посна чорба, та едем цела недея. Те уфчера зех пенсията, ама съм е муанал у джеба и кога са врънах дом, а парите ги нема. Я съм ги изтръсил по път.

-Абе Стоене, во прикааш ти бе! Значи парите затри ти. Беше ли пил?- ехидно заподпитва бабичката. Она знаеше за адета на Стойо, а он не умеаше да бъши нищо.

-Беаме обрънли две билюрчета с Бранко.

-У да упостеа тоа Бранко! Като та знае, че си пияница, закво ти дава пиене? И сега кво ше праиш?

-Е, те! Ниело е, та са а занело. Нема кво а са еде. Нема! Опре вече. Излазайте умрелите да улазаме живите! Мъка, мъка!- повайка се за сиромашията си дедо Стойо.

-Мъка до сандъка, после раат!- подкрепи го она и обрънаа темата за вечния живот след смъртта. Всека възраст си има своите любими теми. Дечора си прикаат за топки и игри, юношите за моми, възрастните за работа и пари, дрътите за доктори, а най дрътите за тва кой ка са копали. Тия старци беа вече от уволнявките, къде немаа служба повече на тоа свет.

-Я съм приготвила вече чувала с ризите и даровете- сподели Васа.

-Човек мине ли 70 годин требва вече да си стега багажа- потвръди дедо Стойо. Я като бе миничък и чух, че умрел един на 40 годин и бил млад човек и си викам: „Кво а тава млад човек на четиреес годин”. Па после станах на шеесе и кво... Ми млад човек!

-Чу ли ка убаво са закопали оня Рачо? Пел е попа от града и са свирили духовата музика.

-Бе бегай, бе!- иронично подфръли дедо Стойо. Не му се умираше още. Млад си беше на 88 лазарника. После си продължи мисълта-  Три вида ора одат на погребение- едни си имат проблеми дом си и отваат да се нареват, други отваат за мудзоверлък да видат кой ка реве и да разправят после, а трети да са наядат и да са напият. Ми кво? За млад човек се реве и бъш нещат да едът, а за дрът ги боли дедовия.