НЯКОЙ МРАЗИ ДЪЖДА - Драгни  Драгнев

     Живееше някога едно много красиво и много добро котенце. Котенцето се казваше Двапътимяу. От всичко на този свят най-обичаше хубавото време. Особено когато грееше слънцето. Затова пък страшно мразеше да вали дъжд.

      „Изглежда и хората мразят дъжда – мислеше си Двапътимяу. – Когато вали, всички си стоят вкъщи. А щом се наложи да излязат навън, непременно носят чадър над главите си.”

       Ето, че един ден пак заваля.

       „Ох, вече съвсем огладнях! – каза си по едно време Двапътимяу. – А баничарницата е на другия край на улицата. И сигурно ще вали цял ден. Трябва нещо да се измисли!”

       И Двапътимяу разтвори своя чадър и излезе на улицата.

       Тъкмо направи няколко крачки – насреща мишлето Малък Гризан.

-         Моля те, Двапътимяу, услужи ми с чадъра си! –

започна да трие сълзи Малък Гризан. – Мама е много болна. Отивам да й купя лекарства. Аптеката е през три улици и без чадър до кости ще се измокря.

Двапътимяу отстъпи чадъра си на мишлето Малък

Гризан.

-         Благодаря ти! – каза то. – Веднага ще ти го върна.

Тъкмо замина мишлето Малък Гризан – насреща

кученцето Двапътибау.

-         Моля те, Двапътимяу! – започна Двапътибау. – Иди

на гарата да посрещнеш добрата ми баба от Стара Загора. Пристига на гости и някой трябва да й покаже пътя до дома, защото сигурно го е забравила. През това време аз ще отида да купя месо от халите. Моята баба много обича телешко задушено.

Съгласи се Двапътимяу – какво друго можеше да

направи.

-         Благодаря ти! – каза Двапътибау. – Такава услуга

никой още не ми е вършил.

Отиде Двапътимяу на гарата, макар че тя беше на

другия край на града. Посрещна добрата баба от Стара Загора. Показа й пътя и накрая тръгна към баничарницата. Ала баничарницата беше вече заключена. Баничарят беше продал всички баници. И Двапътимяу остана гладен.

       Но само това да беше го сполетяло!

       Двапътимяу беше мокър до кости.

       И когато се върна вкъщи, веднага вдигна температура.

       Скоро майка му се върна от работа.

-         Какво става с тебе, мое красиво и добро котенце? –

разтревожи се тя. – Простудило си се в дъжда.

-         Вввярно – тракаха зъбките на Двапътимяу. – Но

затова пък помогнах на мишлето Малък Гризан и на кученцето Двапътибау.

Двапътимяу не каза, че беше останал гладен.

Майка му свари хубав чай. Чаят беше доста горещ, но

Двапътимяу изпи две чашки. После си легна, зави се презглава и заспа.

Оттогава Двапътимяу съвсем намрази дъжда.

Затова всеки път, когато навън завали, лягаше на

топличко и сладко-сладко си спеше.

А мишлето Малък Гризан така и забрави да му върне

чадъра.