С В А Т Б А   В   Н Е Д Е Л Я - Драгни  Драгнев

Под булото – едно небе от тайни.

Кръжи и тропа празничния свят.

Наздравици, въздишки от безкрая

край булото на сватбата летят…

Какво ли няма – дарове за всеки,

краваи, вино, завист, злоба, грях…

Преляла е душата на човека.

Ту гайда плаче, ту се вдига смях.

 

Белее в пот платното на челата.

Вдовици пеят – мъката  гасят.

Прокарва път на виното искрата

в око на мъж, оттам до женска гръд.

След сто горчиви глътки, виж, луната

по устните минава като знак…

Светкавица затваря в мрак лицата –

безсмъртни миг и същите са пак.

 

… И в обръча на този вечен път

под сватбеното було ще умрат

и ще възкръсват дните помечтани.

А щастието в снимки ще остане.