Мерак - Анка Келешева

Дърто, дърто, одъртяло,
где си пъхаш ти носа?
Досега не си разбрало,
че за смях си пред света.

Сред младоците юнаци
за любов и ти се вреш,
а пък с твоите мераци
ставаш само ти за гнеш.

Някой дядо да те гушне
де го, Боже, тоз късмет?!
На ушенце да пошушне
сладки думи като мед:

„Ти си чудна хубавица
със бастунче, аз съм с две,
като нежна гълъбица
с очила и със чейне.

За любов ме молиш, зная
и гориш от буйна страст.
Няма как, ще ти призная,
че Иванчо не е в час”...