Случка край стобора  - Анка Келешева

Днес вдовичката Тодора
търси чушки и домати,
като мина край стобора
видя съседа си Евстати.

Хитро я гледа тоз дъртак:
„Каква женичка чудесна!“
Бързо засука бял мустак,
залюля го мъжка треска.

-Къде тръгна, ма комшийке?
Влез малко да поговорим!
Имаш тънка, бяла шийка,
за хубостта да не спорим.

Сочна си кат ябълчица,
що от слънце е огряна,
да те държа за ръчица,
че голям мерак ме хвана.

Не устоя булка млада
на тез думи тъй горещи.
Стана тя, каквато стана,
що се прави на тез срещи?!

Между тях си то остана,
и ще сложи тя туршия,
а пък дядо във казана
ще свари си пак ракия.

От високо слънце грее,
като гледа тези двама
и се смее, и се смее
колко хубаво им стана.

Че меракът на човека
с него жив си е до края.
Знайно любовта е вечна,
с нея чувстваш се във Рая.