Сесилия - Павлин Банков

Казвам се Сесилия и съм, може би, една от най-щастливите бирени капачки на света. Ще кажете скептично - хайде пък най-щастливата… Да, така е. Въпреки че има толкова много бирени капачки, новините сред нас се разпространяват много бързо и ние всички знаем всичко. Така че знам със сигурност – аз съм една от най-щастливите бирени капачки на света! Сигурно ще ви е интересно да разберете защо. Ами ще ви разкажа. Да си бирена капачка не е нито много лесно, нито много интересно. Малко неща се случват в живота на една обикновена капачка.Всъщност, две - да я прикрепят към някоя бутилка и някой ожаднял грубиян да те смачка и изхвърли на боклука.А интервала между двете събития е живота на всяка капачка. Ние можем да видим и много и малко. Всичко зависи от късмета. Някои го имат, други – по-малко. Всичко се определя от това - към каква бутилка ще те прикрепят, или по-скоро от етикета върху тази бутилка. Ако попаднеш на бутилка с надпис “светло” – въобще не си въобразявай, че ще видиш нещо по-шикозно. Но виж, ако си на “специално”, или пък “луксозно” – шансовете ти се увеличават многократно. А сега да ви разкажа за себе си. Както вече казах, аз съм Сесилия и съм бирена капачка от трето поколение. Вече споменах,че живота на капачката завършва на боклука.Неприятно, наистина, но тъй като няма какво да се направи – всички са се примирили.А вероятността от боклука да стигнеш отново до завода за капачки и да се преродиш в лъскава, нова бирена капачка е 1:36724. Може би ви стряска точната цифра, но вероятността е  наистина такава. Сметнал го е някога Кантински  Дълговечния, който през миналото десетилетие достигнал до седмо поколение! Говори се, че наскоро пак се появил из Западните покрайнини. Но това, навярно, са само слухове. А вие вече навярно се досещате защо съм толкова щастлива. Ами да - аз съм бирена капачка от трето поколение и съм видяла толкова много… Вчера цял ден съм разказвала на побратимите и посестримите от касата стари истории. Всичките те са от първо поколение и гледат толкова уплашено. Но ги разбирам. И сега със ужас си спомням първия си живот. Бяха ме прикачили към една “светла”. Единственото, което успях да видя бе мръсен, цигански фургон. По-добре изобщо да не бях отваряла очи… И снощи взех, че разказах тази история на останалите. Май не трябваше! Сега треперят при всяко поклащане. Но аз знам, че всичко ще бъде чудесно. Там някъде, долу под мен, на златисто-зеления етикет е написано “ЗАГОРКА” –специална. Бутилката е мъничка,напета -330 мл. Надявам се и вярвам, че ме очаква нещо наистина красиво и вълнуващо. Ами да, нали и през втория си живот бях на такава бутилка. И ех, какъв живот беше само…  Да-а-а.Щастлива съм…щастлива…Аз ,Сесилия, бирена капачка от трето поколение. И може би някога отново ще се преродя…