Тридесет и две - Павлин Банков

Тая сутрин се събуждам и веднага поглеждам надясно. Ама не точно на дясно. Надясно де, ама съвсем мъничко в ляво. И знаете ли какво видях? Знаете ле? Откъде ще знаете като само аз си знам. И това, разбира се, е най-хубавото. И събуждам се, значи и поглеждам към онова място…е, онова де…и к`во виждам?! Ехей – трийсет и шест. Представяте ли си – трийсет и шест!!! А сякаш вчера беше хиляда и четири. Това, времето, тече бетер разсъхнала се каца от зеле… Ша-ля-ля,ша-ля-ля – вече е трийсет и шест! Още девет и…и…ТРИЙСЕТ И ДВЕ!

Най-после ще стане ТРИЙСЕТ И ДВЕ. Веднъж само да дойде и…и…и-и-и…А! Какво ли трябваше да се случи като стане ТРИЙСЕТ И ДВЕ? И таз добра! Да забравя какво трябваше да се случи, когато стане ТРИЙСЕТ И ДВЕ! Толкова дълго да чакам и накрая да забравя. Тц-тц-тц. Но май,  че беше нещо хубаво. Сигурно ще да е било хубаво, защото си спомням, че тогава трябваше да съм много щастлив. Ех, ама много, много щастлив…Но веднъж само да стане ТРИЙСЕТ И ДВЕ и ще видите вие тогава! Тогава… А вчера госпожица Йорданова станала баба. Резил за цялата наша улица. Йорданова – баба! Ще умра от смях. Та тя не е имала нито мъж, нито деца, а сега изведнъж – баба. И бута една светлосиня количка по улицата – нагоре-надолу-нагоре-надолу-нагоре-надолу… Свят да ти се завие. Иска всички да я видят.То разбра цялата махала, че и съседната,само дето никой не и вярва. Твърди, че го е осиновила. Бедното! Но ако това беше така, то би трябвало да и е син, а тя твърди, че и е внук .Странна работа… Може би го е овнучила…Глупости! Кой ще си даде детето на госпожица Йорданова да го овнучава!?  Откраднала го е! Това е. Откраднала го е, иначе от къде ще го вземе.Не го е купила, защото няма пари. Всъщност, има, но така и се свиди, че все едно няма. Мисля, че трябва да съобщя в полицията.

Ех,насмалко да забравя,че днес е трийсет и шест.Трийсет и шест,трийсет и шест!... А бе какво като госпожица Йорданова си е откраднала внуче?!Нали днес е трийсет и шест, пък и нали мама каза, че към края на месеца може би ще ядем палачинки. Е-хей, живот!