Жоро от Издънката - Павлин Банков

          Цъфтяха си два цвята на горния ляв клон на ябълката Петрана. Цъфтяха си и се кикотеха. И то така се кикотеха, че розовите им венчелистчета се тресяха неистово като каросерията на раздрънкана ГАЗ-ка. И защо се кикотеха, мислите?

Беше 6-ти май и Жоро Надутото имаше имен ден. За този си празник Жоро бе почнал да надува главите на всички  още от миналия вторник.

То не би имен ден, не би чудо. Бе решил да направи най-грандиозния купон на света, който трябваше да се състои на неговото хилаво клонче,

което всички наричаха Издънката. Петрана не беше взела отношение по въпроса – май и беше все едно. Поклащаше се леко от вятъра и хич не и пукаше какво е намислил Жоро от Издънката.

А Жоровите планове наистина бяха главозамайващи. Бе решил да включи всички цветове от дървото в мега-купон, който да се запомни за вечни времена.

Жоро се бе сдушил с пчелата Янка, която работеше като купонджийски агент в една известна  фирма за организиране на купони и кетъринг. Бе поверил всичко в нейни ръце и знаеше, че фалове няма да има. И наистина – Янка се бе постарала  и уредила всичко. И стриптизьорките на мадам Слива, и алкохола, и сладурите от “Дюла блус бенд”.

Та цъфтяха си двата цвята Тина и Бона Кукуто и се кикотеха. Денят бе 6-ти май – денят на св. Георги Победоносец. Кикотеха се и то как. Ама как да не се кикотят?! Часове преди да започне грандиозния купон на Жоро Надутото, комшийката – козата Валерия – прескочи оградата и погълна Жоро с все Издънката и всичките отворковци на нея. После седна на земята и задряма.

“Ех,това се казва купон” си викаха Тина и Бона и се заливаха от смях.

Тончо край тях бе увесил нос – нямаше да има стриптизьорки...