Колко мило, колко сладко  е при мама и при татко! - Павлин Банков

Още рано, сутринта

се събуждам с мисълта,

че щастливец съм роден

и няма по-обичано дете от мен!

Със целувка ме събужда мама,

а аз, все още по пижама,

я прегръщам начаса

и тъй започва ми деня.

В банята очи и зъбки си измивам,

после с кърпата се аз изтривам

и обличам чисти дрехи –

за градината доспехи.

Мама е приготвила закуска,

която бързо ще изхрускам,

за да бъда силен, здрав,

че дори от тати по-корав!

Тати води ме във детската градина.

Там, обаче, някой бил със скарлатина.

И госпожата, с тъжен глас,

ни казва да си ходиме у нас.

Ах, че радост, ах, че смях –

цял ден ще съм у нас!

И със мама, и със татко

ще си прекарам сладко-сладко!

На тях не им е до игрички –

трябва да работят за  парички.

Да ми купуват шоколади и бонбонки,

дори и нови панталонки.

И тъй - получи се проблем:

кой да се грижи за мен.

Уж много ме обичат,

А, ето, работата предпочитат.

Ще ме закарат пак при баба,

която толкова е стара...

че с мен не иска да играе

и само телевизора си знае.

От сутрин чак до късен мрак

тя гледа сериали пак и пак.

Пред телевизора  да пазя тишина,

че леко глухичка била.

Пред мама се разплаках с глас,

че искам с нея и у нас!

Не искам в бабината къща,

че от сериали почвам да повръщам!...

И мама се разплака с мен,

А тати каза, че „ще е дъждовен този ден.

Оставаме си двамата във къщи!!!”

и закачливо се намръщи.

Така и с мама, и със татко

денят прекарах сладко-сладко.

И вече вечерта съм уморен,

но пък чуден беше този ден...

Вече легнах си в леглото.

Мама ме целуна по челото.

А тати приказка ще прочете

На любимото момче...

Колко мило, колко сладко

е при мама и при татко!