Серенада - Милена Азманова

                                       „Червено вино снощи пих

                                      и капка не остана...“

                                      От стих във песен, песен – в стих -

                                      така са от зарана.

 

                                      Покажи се на прозорец, Надо,

                                      погледни към тротоара,

                                      че ти правят серенада

                                      трима дядовци с китара.

 

                                      Беше младост – беше хубост,

                                      парещ въглен беше тяло.

                                      Ах, омайваше до лудост!

                                      А сега се поналяло…

 

                                      Но останаха очите

                                      и оная ти усмивка;

                                      те – два свята от звездите,

                                      тя – като ракия пивка.

 

                                      Покрай тях – и тез мераци

                                      и желания разпалваш,

                                      да засукат пак мустаци.

                                      Àко ти да се не даваш.

 

                                      Покажи се и ликувай,

                                      не бъди инат,

                                      че за теб са само – чувай

                                      песните във тоя град!

 

                                      Ще ли чуя: „Бамболео!” –

                                      да изнася серенада

                                      някой младичък Ромео

                                      на изгората си млада?