С дъх на победа - Мая Сотирова

Сашка се гордееше изключително много с две неща:своятa амбициозност и талантите на дъщеря си.

За мъжaси предпочиташе да нe мисли по принцип-просто един статист,някъде там-върнал се от работа:добре,излязъл някъде навън:още по-добре.Изобщо не помнеше как всъщност се събраха,но си спомняше как я плени неговата послушност и удоволствието,с което й носеше пеньоарчето и чехлите,когато се прибираше от работа,в първите години.После незнайно защо,той също реши,че и той трябва да работи(все едно нямаше достатъчно зъболекари вече!)и започнаха да се разминават,докато в един момент,когато я питаха нещо за него,тя първо се сепваше:

"А?Кой?"-но… такова е ежедневието на натоварените бизнес-дами,като нея.

Сашка(е,пред всички използваше по-изразителното Александра-беше кръстена на баба си Сашка,която й преписа десет декара земя и вилата в Балкана,та едно име не я смущаваше толкоз)беше счетоводителка в кметството.

Нали знаете,че има легенди за студенокръвни хали в държавната администрация,които вледеняват всичко около себе си с противно отношение и снобизъм?Такива,дето колят и бесят и те гледат отвисоко,през подреденото си педантично,бюрце?

В нашата вятърничава история,легендата си беше жива и опасна,от плът и кръв(и доста перхидрол,защото според народната мъдрост"Русо гладно нема".)Всички уволнения и назначения се съгласуваха с нея,защото все пак 15 години опит в държавната администрация,не са никак малко и,за да оцелееш толкова дълго,трябва да си хем хамелеон,хем от онези съскащите студенокръвни,дето само като те погледнат,разбират кога си похарчил аванса и най-вече,с кого...

Имаше обаче нещо в подредения й,чистичък свят , което я смущаваше и дразнеше неистово:втората й братовчедка Ели и дъщеря й Мими,връстничка на нейната Хенриета. По някаква глупава случайност,Ели се премести да живее до техния вход и тогава започнаха всички неприятности.

Срещаха се всеки ден,поздравяваха се от учтивост и веднъж поприказваха за десетина минути,колкото Сашка да спомене цветущото си състояние и успехите на своята Хенриета.Децата обаче се запознаха и станаха бързо приятелки,колкото и да не й се нравеше това.

Добре,че поне не ходеха в еднакви училища!

Хенриета беше записана в елитното езиково училище в трети квартал,след двегодишно чакане и много срещи с различни учители,директора и майката на секретарката.Отне й дванайсет обяда в китайският ресторант,десет бутилки с уиски и осем с домашната ракия на свекър й Трайчо,плюс ежемесечни поръчки от Орифлейм,на които секретарката беше дистрибутор.

Записването й там беше сравнимо по значимост,единствено с наградата,която малката й наследничка получи от конкурса за млади пианисти-когато Хенриета беше само на 9 години!

Грамотата от този конкурс беше снимана и разпространена из профилите на Сашка в социалните мрежи.Изпрати копие на всички роднини-нейни,и на мъжа й(макар че,какво разбираха те от изкуство изобщо!);след това скъпоценната грамота беше поставена в рамка,закачена в антрето и показвана на всички гости.B седмиците след конкурса,поканени да й гостуват имаше всеки ден,и поглеждайки към рамката,Сашка скромно махаше с ръка:

"А,ето я и първата награда на Хенриетка за най-млад талант по пиано.Първа грамота,иначе журито беше във възторг от нея.Никой не вярваше,че е толкова мъничка,а свири от 3 години!".

Кратка дописка за наградата имаше и във вестника,където работеше колегата й от университета Стоил,който след десетдневни съобщения,накрая се убеди,че това признание за талант трябва да бъде отразено,защото е положителна новина.Разбира се,той не разбираше как тази грамота е така важна,след като е дадена на всички деца,в зависимост от възрастта им,и всъщност наградите са поощрителни.

Сашка му обърна внимание,че има нужда от положителни новини в държавата и изобщо,как може да се подмине радостта на едно дете?...

Стоил все още се дърпаше.Тогава трябваше да му сподели,че като счетоводителка в кметството , неведнъж беше подочувала разни псувни от кметицата,по адрес на Стоил и неговия принoс за интимните й гъбички.Не,че съпругът на градоуправителката,се интересуваше особено,като шеф на "Пайнер клуб" в града,но все пак Стоил размисли и написа една мила статия за дъщерята на Сашка.Тя сама предложи заглавието и в общи линии,му прати текста и резултатa-още една красива рамка със статията от вестника,гласяща "Най-малката пианистка печели сърцата на публиката и жури",беше добавен на стената в антрето.

Това беше хубав спомен,но не и този от деня,когато Хенриета им разказа по време на вечеря,че приятелката й Мими ,свири на цигулка и пее в хор "Бронзови звънчета".После гледаха местните новини с концерта за Коледа,в които дъщеря й весело й показа Мими сред дечицата в хора.

Това беше мрачен,неприятен спомен-както и всички дни и нощи до днес,в които Сашка се чудеше как е възможно детето на онази необразована Ели,която работи като продавачка в плод-зеленчука,да има такива завидни данни?Срещите й с братовчедка й станаха тягостни и дразнещи,пред очите й беше само предаването с детския хор и накрая започна да излиза за работа по-рано,за да не се засичат на площадката.

Всъщност,още преди да се роди Хенриета,вече имаше съставен план за нейното бъдеще и развитие.Не,че Сашка беше някаква майка-маниачка,фанатизирана да блесне с надареното си отроче.Просто детето й трябваше да бъде уникално,на всяка цена.Е,може би след години.да поеме нейната (почти ) наследствена длъжност на счетоводителка в кметството,но докато раснеше...О,нима има по-голяма сладост за една майка,от това да се хвали с успехите на детето си,да сочи и разказва,за тази гениалност?!...

Взети бяха мерки отрано.Уроци по балет-от четири годишна възраст,заедно с курсове по креативност,после уроци по пиано и уъркшотове(каквото и да беше това,но синчето на шефката й също ходеше) по артистичност.

В бъдещето на Хенриета имаше много,много вложения и виждайки как някакво дете,без особени познания,е така даровито,просто не й даваше мира.Все си представяше как минава из града и вместо одобрителните погледи към дъщеря й,хората зяпат малката певица,Мими...Кошмарно!

Успя да се успокои,едва когато записа Хенриета на уроци по пеене,актьорско майсторство и рисуване.

Но ето,че след урок по пеене,учителката й сподели,че ще има кастинг на ново предаване за таланти-деца,и много от учениците й ще отидат,затова няма да може да преподава така често на Хенриета в близкия месец.

Сашка знаеше,че проблемите се решават с действие.Затова и реши да заведе Хенриета на кастинга и предложи допълнително заплащане за уроци,в които да репетират за представянето на детето.

Гостите отново заприиждаха у тях,този път,за да изcлушат разказите за подготовката на Хенриетка- повод за Сашка да завърже разговор за модата при днешните деца,които са разхайтени и не се интересуват от нищо,и отново да изброи всички курсове,които посещава дъщеря й.

Дойде и големият ден.

Сашка не беше яла от три дена,освен покълнали семена и салата от бамбукови връхчета(наскоро беше решила,че е модерно да си веган),но тъй като първата вечер й прималя от глад,добави и няколко пасти,баницa и диетична кола,към менюто си.В края на краищата,не беше нужно да отслабва-тя си се харесваше с тежките Рубенсови форми,защото,както казваше майка й-"човек на голям пост,трябва да си тежи на мястото." И, Сашка си тежеше.

Мъжът й се щураше някъде из стаите и си търсеше новата вратовръзка,но това не й пречеше-и без това дори не знаеше,че има такава,пък и откакто той сам си переше дрехите в последните години,така или иначе неговите дрехи не бяха от особен интерес.

Важната беше Хенриета!Дъщерята на Александра Трапезова!

…И се започна-едни дечица почнаха да се редят на сцената,сълзи,пискливи гласчета,нервни родители...

Сашка обаче беше спокойна.Беше платила добре за уроци,детето й беше безспорен талант,щяха да я изберат.

Дойде и звездният миг!...Хенриета се изправи,поруменяла и започна да прави опити да пее.

Вярно,Сашка не слушаше много музика(освен някоя и друга класика като "Йoрговани" или "Детелини" на Силвия Кацарова),но забеляза,че мелодията си върви,а гласчето на дъщеря й изостава.

“Хм,може би такава е песента?”,помисли си тя?

Вече нищо не се разбира от тази модерна музика,рапи,хипи-хоци,извращения!Ако беше класика-например Молиер или Блумарин,да,но от тези странни песни сега,нищо не се разбираше!

И,затова не можа да повярва на ушите си-Хенриета не беше одобрена!

Сашка се огледа и впери яростен поглед в журито-после щеше да проучи всички и да разбере:кой с какво семейно положение е, евентуално-каква данъчна декларация е подавал(сестра й беше наследила баща им,като шеф на данъчното),близки и роднини...Може пък,някоя леля да имаха в техния град!

Не е лесно да се бориш за победа!

Но Сашка знаеше,че ако тя не успее,значи нещо не е наред в този свят.

Нима с амбициозност и находчивост,вече не се постигаха върхове???