ВСЯКА ЕДНА БОЖА СУТРИН - Гергана Стоянова

Обожавам да спортувам! Всяка сутрин ставам преди алармата на телефона, скачам в маратонките още преди да съм изпила фреша си от грейпфрут, нар и артишок, пристягам връзките им и леко пружинирам. Нахлузвам слънчевите очила върху лицето си, подскачам на място. Набирам енергия, набирам темпо, тръгвам на място, все по-бързо, все по-бързо, докато не се изстрелвам напред и вече никой не може да ме спре. Тръгвам надолу по стъпалата, излизам от входа и спринтирайки, отцепвам по правата до плажа в родния ми Бургас. Слизам на пясъка, разбира се – за да е по-голямо натоварването. И започвам сутрешния си крос.
            Мускулите ми вече са загрели. Усещам ги, пълни с тонус, с онова приятно чувство, когато енергията в тях те гъделичка, изстрелва те напред. Тичам, право напред! Все още е тихо, все още светлината е мека, ранно утро е, градът спи, а аз се сливам с йодните изпарения на брега. Тичам, само напред, напред, където с отворени обятия че очаква хоризонтът. Тичам в посока Солниците, като един истински маратонец, силен спринтьор, пълен с живот и олимпийски заряд! Разцепвам въздуха край мен, струята зад гърба ми свисти, аз съм скорост, аз съм целият аеродинамика и страст, аз съм този, който преодолява времето  и пространството всяка една Божа сутрин! Аз съм сила, аз съм мощ, аз съм онзи, който предизвиква и надделява над човешките възможности! Тичам, тичам, тичам…

От Бункера до Солниците е ок. После до Сарафово теренът наистина разгръща потенциала ми. Обожавам усещането за парещо напрежение в мускулите ми, уникалното сливане с природата… тичам, тичам, тичам… а колко е красиво приближаващото се към мен Поморие… Тичам, остават четири километра, остават три, остават два, остава един…

И точно преди Поморие се събуждам.

***

Посвещава се на всички онези, които всяка сутрин стават, за да посрещат изгрева край морето.