САМОКОВКА - Ирина Николова

Изплетох си вълнена жилетка и елече,

чувствам се истинска самоковка вече!

 

Срещу студа си направих застраховка

и станах тукашна вече, вече самоковка!

 

Доброто ми сърце от студ и лед се скова,

но от ума ми и душата пак извират слова!

 

Искърът скован е от студ, мраз и ледове.

Завиждам благородно на онези върхове.

 

Все още търся принцът с онази пантофка,

законно да стана, да стана аз самоковка!

 

Не се стархувам от климатът тук суров.

Реших да го стопля с моята  любов!

 

Уших си дори самоковски вече пантофи.

Рисувам и редя денонощно аз строфи!

 

Въздишам вече по самоковският картоф.

Готвя го и за него пиша, пиша с любов!

 

Цялата съм обвита във вълнена опаковка

и съм истинска, натурална вече самоковка!