ЗАГОВЕЗНИ ПРЕЗ ВЕЛИКИ ПОСТИ - Росица Данаилова  Кънева

Всеизвестно е, че Велики пости започват след Сирни Заговезни. След като сме изключили предната седмица месото от менюто си, този ден се прощаваме и с всички други храни от животински произход. Сирни Заговезни е също ден на опрощението.  В Габровско  по традиция кумците ходят на гости на кумовете си и измолват прошка с торта, халва, портокали и ракия.

Обикновено кум на сватбата става кръстникът на младоженика, така че понятията кум и кръстник много често се покриват.

На една сватба младоженикът играл ръченица пред кума си, а той му пляскал с ръце и подвиквал: „Тъй шъй то, кумец, тъй шъй то!”, а кумецът скачал с последни сили и си говорел: „Туй шъй то, кръстник, туй шъй то!”

И с нашите кумове тъй стана. След сватбата се видяхме само веднъж и ...”туй шъй то!”.  За кръстници на сина си избрахме семейство Калчеви от Трявна, достопочтени хора и майстори на спорта по туризъм, с които ни беше събрала любовта към планината.

 В Трявна също има обичай кумците и кумовете(кръстниците)  да се събират на Заговезни, но докато в Габрово кумците се обаждат на кръстниците и питат дали ще бъдат приети, в Трявна е точно обратното – кръстниците канят кумците.

В далечната 2003 година чакахме нашите кръстници да ни се обадят, чакахме, но телефонът упорито мълчеше, накрая пренебрегнах обичая и се обадих аз. Оказа се, че Сирни Заговезни съвпада с 8-ми март, а на тази дата кръстницата ежегодно ставаше водач на женския поход и  така че “нямало да бъде вкъщи”. Но тъй като „нашето не се губeло”, щяла да ни приеме след две седмици. Да заповядаме!

Първата събота след Сирни Заговезни е Тодоров ден. В Габрово му казват „конския Великден”, защото на времето са се правели кушии с коне. Освен това му казват и „малката сватба” и я празнуват младоженците, които през тази година са сключили брак.  Тези, които не са могли да отидат на сватбата или не са били поканени, могат да поздравят младоженците на Тодоров ден. Носи се подарък – някаква покъщнина и хляб във вид на кравай. Синът на нашите кръстници се беше оженил тази година. Не бяхме ходили на сватбата, беше редно да почетем младото семейство.

Започнах да се приготвям – торта, кравай, халва, портокал, шише ракия, два букета за старата и младата домакиня...Като ще е Заговезни, да е както трябва...

Най-големият проблем беше тортата. Тя не можеше да съдържа никакви „следи” от мляко, яйца, масло или сметана. Семейството на кръстниците стриктно спазваше Великия пост. Но бях категорична: торта трябва да има.

Разрових се из рецептите, изпекох постни блатове, направих крем от маргарин, украсих с плодове и дори ги покрих с растителен  желатин. Стана торта за чудо и приказ.

И така, в уговорената неделя, натоварени с всичките салтанати се запътихме към Трявна. Човъркаше ме, обаче, мисълта, че тази едва ли не свещена традиция беше нарушена заради един поход и бях измислила едно закачливо отмъщение.

Чакаха ни. Всички се бяха строили да ни посрещнат. Целунах ръка на кръстника, подадох му шишето с ракия и запях:

 

Хайде, куме, срещай гости през Велики пости,

че във тази тежка криза евтино излиза.

И на тебе, и на мене бърка тя във джоба...

Слагай маса, давай хляба и разсипвай боба!

Хей, хей, хайде хоп! Бог да ни го прОсти,

че ще правим Заговезни през Велики пости!”

 

После се обърнах към кръстницата,  подадох  ѝ тортата и продължих да пея:

Виж акъла на кумата – хванала гората.

  В женски поход се записа, празникът хартиса.

  С раницата на гърбина за балкан замина

  и на връх на Заговезни билото възлезна...”

  Хей, хей, хайде хоп! Бог да ни го прОсти,

  че ще правим Заговезни през Велики пости!”

 

Следваше младото семейство, което получи кравая си и подаръка със следния куплет:

 

Габровци са пък кумците – туй е всеизвестно.

  Гледат да спестят парите и да им е лесно.

  Свети Тодор да прощава – Трявна е далече...

  На младите днеска дават тоз кравай изпечен.

  Хей, хей, хайде хоп! Бог да ни го прОсти,

  че ще правим Заговезни през Велики пости!”

 

И накрая да замажа положението, се обърнах отново към кръстника:

 

Хайде, куме, срещай гости през Велики пости!

Ако сбъркам с тези глуми, Бог да ми го прОсти.

Давай хляба, сипвай боба  и налей ракия!

Малко веселба да има в таз непрокопсия...

Хей, хей, хайде хоп! Бог да ни го прОсти,

че ще правим Заговезни през Велики пости!”

 

Боб ли беше, леща ли, гъби ли - не помня, но дълго се опрощавахме и си припомняхме   туристическия девиз  “Туй ядене иска ходене!”