Пародии - Павел Матеев

Пародия 1

Ний спориме двама
със дама на тема:
"Омразният преподавател
на нашето време."

За да ни изгади,
той би летял на небето,
би бродил звездите
с лайняна ракета...

Но вий не разбирайте,
че той мрази да се пъчи,
напротив, напротив, дори да умира,
той пак ще ни мъчи...

Ако му кажете,
дали иска още час да живее,
той лицемерно ще кресне:
"Оставете ми брадата, злодеи!"

 

 

Пародия  2

Гарване, на чий гроб
тъй грозно грачиш?
Защо не тъгуваш,
защо не плачеш?

- Грача, защото,
виж – със страшна сила
Генов виси
на бесилото мило!

Умря най-сетне
Генов – чер арапин,
народен потисник
и дяволски аргатин.

Малко ли майки разплака,
малко ли глави обръсна,
а на малките деца
квитанциите скъсна.

Нека виси там,
никой да не го съжалява,
а аз от кеф ще грача,
пък ти не се натъжавай.

 

Пародия 3

Спи езерото,
но Гено не спи,
търси схлупена къщурка
с две единствени липи.

Тука женска целувка,
сетил най-напред,
тука негови другари
сливите му давали за смет.

Тук беше добър
и то най-добрият ученик,
седеше до колегата вдясно
и трепереше с тик...

 

 

Пародия 4

Ние сме студенти,
здраво тук ни гърчат
и има компоненти,
заради които се „подсмърча”.

Предметът, кйто мразим,
се нарича кратко – ЗЕЛ,
отвращението си не пазим
от Генов – дърт козел!

Като сексманиак се знае,
по не една студентка той си пада
и хич не ще се колебае –
все във сластни пози да попада.

Ний сме много търпаливи,
все „колеги” ни нарича той,
но ако ни закача - сме хапливи
и ще го спукаме от бой.

Жени, със „пищни холивудски форми”
желае нощем в своето легло,
но не да ги убива, корми,
а да се събира с тях в едно.

Поетът му любим е „Секспир”,
за Русо говори постоянно,
мръсотии ръси безспир,
а глупостите си обича явно.

За нагона свой,
намеква всеки ден,
за колега си мечтае той,
която да попадне в плен.

Голям простак е тоз козел,
за секс  и за разврат говори,
Дяволът го е обзел,
а със похотта си се не бори.

Самият Генов е омразен,
със брада, небръсната от „век”,
целият е толкоз мазен,
че ни прилича на бифтек.

На изпитите много къса,
„ст” изказва, вместо „щ”,
на всяка – двойка би написал,
ако чуе той: „Не щъ!”.

Не Зел предава той,
а лекции под формата на зеле
и не ни оставя във покой
от библиографията си, еле.

Накрая аз бих казал,
че тоз простак не щем
и среден пръст му бих показал,
а в задника му – сол, вместо мехлем.