Донка и принцът на бял кон - Албена Шуманова

Донка беше на 33 – свежа, червенобузеста селска мома. Живееше в малко, планинско селце и единственото, което й липсваше бе принцът  на белия кон, за който бе навикнала да слуша от малка. Приказките, които й разказваше леля Станка, бяха изградили един вълшебен свят за Донка и тя недоумяваше, защо още се бави проклетия принц, ами не идва вече да я грабне и отведе в някой огромен замък, където ще има една сюрия прислужнички и три стаи с рокли и обувки.

Донка не обичаше да работи и като едничко чедо на родителите си, растеше разглезена и мързелива. Когато стана на 33, тя реши да си спретне малко парти, но откри, че няма кого да покани. Нацупила устни, тя се разфуча на майка си, а сконфузената жена взе да прехвърля на ум роднини и близки, търсейки кого да викне на помощ.

-Абе,  Донче, защо се не обадим на Марийчето бе – вкопчи се в спасителната сламка леля Станка, сетила се за далечна, трета братовчедка. Тя живее в столицата – добави жената с надежда за помирение.

-Пфу, давай телефона – изпръхтя Донка и отиде да опита тортата.

След многобройни обаждания до стринки и лели, телефонът на Марийчето бе издирен и Донка се зае да й обяснява коя е. Стреснатата й родственица изслуша мълчаливо словесната атака и колебливо се съгласи да пристигне другата неделя.

Когато дългоочакваният ден настъпи, Донка седна на пейката пред портата и зачака с готова бохча за път. След многобройни увещания, молби, заплахи и сълзи, тя успя да се наложи над майчината воля и реши да замине малко за столицата.

-Светът да види мома, мале и аз да видя свят – погали тя примирената леля Станка по мократа буза. – Нали видиш, че принцът не може да ме намери, та затова аз ще ида да го намеря – завърши тя с възторг и нетърпеливо разчопка  досадната пъпка на носа си.

Марийчето или Марая, както държеше да я наричат, пристигна на обяд с лъскаво, златисто кабрио и цялата тя беше лъскава и златиста.

-Как си бе, душа – залепи тя една разлигавена целувка върху румената буза на Донка. – Умирам от глад, сигурно ще да е от въздуха – провлачи  звънливо гласче и се втурна да поздрави леля си, с тайната надежда да хапне нещо.

А леля Станка се беше приготвила подобаващо за височайшата гостенка – то не бяха печени кокошчици, то не бяха баници и мезета от домашната рибица, та суджуци и луканки ли не щеш, та домашно винце и ракийка – абе както си му е редът.

Марая нагъваше като за последно, пратила по дяволите всички диети, а Донка гледаше прехласнато, как играе цветната татуировка на лявото рамо на момичето.

-Малко си се поизоставила миличка – критически я оглеждаше Марая – но нищо – продължи тя с пълна уста – ще те оправим, както се казва. Малко силиконче, малко гелче, ще пипнем тук-там и ще те вкараме в релси – засмя се Марая и  без малко да се задави с тиквеника.

След  месец, изпълнила всичките си обещания, Марая седеше в апартамента и кръстосала крак връз крак, доволно оглеждаше резултата от обещанията си.  Донка, „тунингована“ по последна мода – с огромни, силиконови гърди, напомпани джуки и прясна татуировка на лявото рамо, щастливо пристъпваше като прохождаща манекенка.  Е, вярно, наложи се да попродаде  доста имоти на село, да не кажем почти всичко, обаче резултатът си заслужаваше жертвата.  Добре, че поне остана къщата, че нямаше къде да живеят леля Станка и бай Тодор.

Донка разказа на братовчедка си за принца на белия кон и как все не идвал на село.

-Не го познавам тоя – профъфли  Марая след петото уиски, но ако искаш, ще идем да го потърсим, ако ти е толкова важен – стана тя жертвоготовна  и олюлявайки се, отиде да се облича, или по-скоро да се съблича, защото десет сантиметровата пола едва успяваше да прикрие новите й, черни прашки.

-Къде ще го търсим? – поинтересува се Донка, докато се мъчеше да се напъха в тясната мини рокля, която издайнически очертаваше закръгленото й коремче и сочните, яки бедра.

-Е, как къде, бе миличка, в дискотеката естествено – стрелна я учудено братовчедка й, че зер цял месец е в столицата, а не се научи, къде се търсят мъжете. Мина й през ума, че досега кон  там не е виждала, но счете това за досадна подробност и бързо я забрави в опит да закопчае дългия, тесен ботуш.

И както подобава на такова важно събитие – цял принц ще търсят – двете кокони се запътиха към най-лъскавото и скъпарско заведение на нощна София.

Вътре беше цветно, шумно, задимено и миришеше на пот и алкохол. Внезапно лампите угаснаха и настъпи тишина. Сцената се освети от приглушени тонове, засвири сладникава музика и  бавно се появи бял кон с млад принц върху него. Короната му искреше от скъпоценни камъни, а ръката му, протегната към публиката, примамваше, омайваше, приласкаваше…

Невярвяща на очите си, Донка си пробиваше път с лакти и колене между застаряващите моми, защото мислеше, че е намерила своя принц на бял кон и нямаше намерение да го дели с тези градски кифли, нищо, че по визия и интелект абсолютно приличаше на тях в момента.

Горкият, дори не успя да свали и наметалото си.  Линейката дойде и откара полу- задушения стрийптизьор, а  на сцената остана един бял кон, който учудено гледаше хаоса от скъсани презрамки, оскубани коси и размазани червила.