Да е жив и здрав бат Съби! - Ели Елинова

Вървя по правите улици на моят град и с удоволствие поемам от ароматния въздух, напоен от цъфналите липи. Вятърът нежно полюшваше златистите ми къдрави коси. Нощта се спускаше  и забулваше в сянка градът. Тази вечер е много важна за мене.Вчера ми звънна моята  приятелка  Донка  и ми казва: „- Силвия,  искам утре вечер,  да ни дойдеш на гости. Ще те запознаeм с едно много готино гадже . Ерген е,има висше образование,  има си апартамент , кола и къща на три етажа в едно близко  село. Точно такъв мъж, какъвто търсиш.. „

       Опиянена от мисълта, че този ерген е тъкмо за мене, аз реших да го съблазня и да го накарам да се влюби в мене от пръв поглед…  Облякох си синята рокля с цепката, която стига до линията на четала ми. Сложих си най хубавото колие  и обеци. Стигам до блока, където живее приятелката ми  и звъня нетърпеливо. Излиза бати Съби . Здрависа ме за – добре дошла  и възкликна:

      -Лелеее, Силви  колко си хубаво само! И какво се показва от деколтето ти…Малеее, нашият познат, направо ще си глътне езика, като те види…

      - Бате Съби, дано не го гълта, че ще му трябва! – весело му отговорих аз.

      Влизам и гледам масата отрупана с най-различни вкусотии и питиета. Сядам срещу бати Съби, който ме гледаше като хипнотизиран.От приятелката си знаех, че й изневерява и аз, за да се спася от похотливия му поглед се загледах в красивия персийски килим на пода.  Ергенинът все още не беше дошъл. След малко се позвъни. Приятелката ми  излезе от кухнята и ме лъхна вкусна миризма на печени свински пържоли.   Тя се обърна към бати Съби с думите:

       -Какво стоиш, като препариран, не чу ли, че се звъни. Събине отвори вратата!

       Бати Съби, стана неохотно  от стола си  и  излезе да посрещне госта. След малко в стаята влиза…Кой мислите…Моят шеф… Бившият ми шеф…Да, нямаше никаква грешка.Това беше Захари Захариев. Веднага го познах, въпреки че бяха минали много  години, откакто напуснах отдела. Беше се избръснал гладко, с бяла риза и вратовръзка, костюмиран, а панталонът му така беше изгладен, че муха да кацнеше, щеше да се пързули. В ръцете си държеше букет.  Стана ми много весело и аз се хванах за корема и започнах да се люлея от смях. Донка и Съби   недоумяваха, защо се смея…  И двамата   гледаха  въпросително, ту към  мене, ту към техният познат. А шефът ми направо се изчерви, припоти се отдолу до горе , извади една мокра кърпичка и избърса голямото си чело Едва успях да промълвя:

      -Ама господин Захариев… Вие… Шефе… Ерген… Боже Господи… Гледам и не вярвам на очите си!

      Здрависахме се със шефа, той ми подаде букета и  понечи да ме целуне. Лъхна ме аромата  на познатият до болка  парфюм . Аз се дръпнах, въпреки, че ми се искаше да му отвърна на първата целувка и да го притисна много силно към себе  си, но мисълта за скромността ме спря  и шефът подхвърли:

      -Много се радвам Силви, че все още си , непорочна и чиста, като момина сълза…Нали правилно съм разбрал, че  си мома, защото и аз все още съм ерген! -  кимнах мълчаливо с глава и поех цветята с мисълта, че той е толкова ерген, колкото и аз мома… и той продължи:

      -Силви, преди години и сега, ти сияеш с твоята красота! Гледам те и не мога да ти се нагледам сега - прическа , грим, облекло – перфектна, както винаги, а тези метличено сини очи, са най-красивите, които съм виждал през живота си   – истинска принцеса!

      Като на филмова лента за няколко минути  ме връхлетяха спомените отпреди двадесет години. Бях млада. Работех в един проектантски отдел, заедно с още четири момичета.  Всички харесвахме шефа си, същият този Захари Захариев. Атлетичното му тяло привличаше, като магнит женските погледи, а неговите  пъстри очи, му придаваха блажено изражение. В отдела  се шушукаше, че шефа ходи ту с една, ту с друга наша колежка… Ревността ме разяждаше отвсякъде… Аз наистина се бях влюбила в този мъж и нетърпеливо чаках да дойде моят ред, но той все не идваше и не идваше. Възмущавах се и негодувах от дъното на душата си : „ Защо, защо шефа не ме забелязва… Много хора са ми казвали, че съм умна. А че съм красива, говори факта, че когато се движа по улиците, усещам  страстните и похотливи мъжки  погледи, които сякаш ме разсъбличат, насред улицата. Мечтите ми да бъда с шефа си, се сбъдваха само вечер – в моите сладострастни сънища. Бяха минали почти две години и той беше изредил всичките ми колежки. Вече заживях с мисълта, че редът ми наистина е дошъл… Един ден забелязах, че момичетата от нашият отдел напълняват поетапно.  Но най-наедряла беше Ралица. Същият този ден, тя ни почерпи с бонбони и каза , че се омъжва.  Наскоро след това и останалите ми три колежки почерпиха, като казаха, че и те се омъжват…Дяволска работа – мислех си аз … И четирите ми колежки … Възможно ли е и всичките да са забременели от шефа…Нима е възможно да е чак толкова плодовит! Това ме опияняваше и аз очаквах някой ден да попадна в неговите страстни  обятия. Шефът беше станал малко нервен, ходеше като замаян  и се държеше студено  и хладно към своите бивши любовници. Аз бях щастливка. Той  беше много мил с мен.Потупваше ме нежно по рамото, когато разбираше, че съм изпълнила задачата, която ми беше поставил. Започна да  ме оставя да работя след работно време и винаги намираше повод да се докосне  или да се потърка до някоя част от моето тяло. А погледът му един такъв  замаян и колкото и пъти да го погледна, имах чувството ,че потъвам в него.Имах интуицията, че шефът ми най-после се  е влюбил в мене . От щастие направо летях във въздуха. Бях много весела и щастлива. Наскоро след това той се обади по телефона и ме повика в кабинета си. В този момент бях най-щастливата жена на света, защото усещах с всяка фибра на тялото си, че е дошъл и моят ред. Почуках на вратата, той скочи от стола си и ме помоли  да седна. Шефа обиколи три пъти стаята, застана зад стола ми, сложи ръцете си  на раменете ми , а после  ги приплъзна по-надолу, мина покрай гърдите ми, където нежно, едва, едва ги погали  и стигна до бедрата ми …” Любовни тръпки полазиха  цялото ми тяло…Викам си „- Силвия – започва се – идва твоят ред – гледай да не се изложиш  и се дръж, като истинска любовница… „  После  шефа отпусна ръцете си, отдалечи се от мене  и седна зад бюрото. Удари силно с юмрук върху бюрото и изрече „ Мамка й на  Демокрацията….От бюрото му се разхвърчаха някакви листове…Стреснах се , обърнах се към вратата и плюх три пъти в пазвата си против уплаха.Станах от стола,наведох се и взех един лист, като погледът  ми се плъзна на първият ред и видях трите си имена… Засиях от щастие … Викам си,  шефът ми вдига заплатата и едва не подскочих от радост, но любопитството ми надделя и ми се прииска да видя новата си заплата и погледът ми затърси някакви цифри…и тъкмо си мислех да се хвърля в прегръдките му , да го разцелувам и да му благодаря, но краката ми се подкосиха когато прочетох думата „съкращавам” , а после шефът ми с най-милите думи  продължи:

      -Силви,скъпа  виж какво мила, не искам, никак не искам миличка, но се налага да те съкратя, защото всички от моят отдел, дявол да го вземе всички са бременни и аз нямам право да ги съкращавам. Аз много те харесвам,  влюбен съм в тебе до полуда – разбираш ли до полуда, но сега ти сигурно ще ме намразиш, затова  че те съкращавам…Но Демокрацията дойде и ние се разделяме, преди началото на нашата любов… Тя, тя, тя е виновна да се разделим…Директорът ми нареди да съкратя една моя служителка и аз…и думите му увиснаха във въздуха… „ Направо останах като гръмната … Сякаш любовта ми се изпари – аламинут...Шефа  ми подаде химикалка да подпиша  заповедта за уволнение  и аз със сълзи на очи я подписах. Видях го как той закри лицето си с две ръце и захлупи главата си на бюрото. И така, оттогава не бях го виждала.      Господ си знае работата си рекох аз сега, значи моят ред дойде най-после…Майната й на Демокрацията…

      -Наздраве! Наздраве Силвия.Ехооооо… Какво се замисли? – каза приятелката ми Донка  и прекъсна  спомените ми….

      Сепнах се и си чукнах чашката с нея, а после и с шефа си чукнахме чашките. Отпих от домашната ракиика на бати Съби. С шефа  бяхме седнали  един до друг. Домакините се бяха ентусиазирани от новината, че аз и техният познат Захари Захариев се познаваме отдавна и ни предложиха  веднага да се оженим, още повече, че   и никакво време нямаме , защото трябвало да правим деца. Шефа се съгласи веднага, но при едно условие – искал да види, дали ще си паснем в леглото…Аз наведох главата си към шефа  и подшушнах нежно на ухото му:”-Ами ако съм девствена!”,

      -Точно такава търся цял живот, съкровище мое!  - тихо каза шефът ми, като  ме целуна  изненадващо по устните, хвана една от къдриците ми и  нежно я наметна зад ухото ми. Усетих, че тръпки ме побиха.

      Докато си говорих с шефа, успях да го попитам, какво стана с колежките Анелия, Валя , Розита и Пепа и дали е имал вземане даване с тях…  Той се приближи  по-близо до мен и ми прошепна в ухото: „- Не бяха честни! Всички бяха курви! ” . Леле , шефа сигурно си мисли, че още съм девствена  и затова се съгласи да се оженим... Ще трябва  довечера да изпълня ролята си на девственица…Знам как… Репетирала съм вече… Постоянно доливах чашката на шефа си с ракийката  на бати Съби  и по едно време шефа  взе да говори  завалено. Това беше момента за първата ни брачна нощ и аз не трябваше да го изпускам… Оженихме се още същата вечер.

      Сега сме много щастливи. Шефът ми знаеше, че е много плодовит и той не се изненада, когато научи, че  аз на третият ден забременях. Роди се  малкият Захари Захариев. Милото ни синче много бързаше да види майка си и баща си и затова се роди седмаче.  Иде ми да извикам от щастие, че най-после и моят ред дойде… Да е жив и здрав Бат Съби! Благодарение на него малкият Захаринчо се появи на този свят!