Олелия в гората - Андон Иванов

В гората живеели много животинки. Две от тях имали един голям недостатък. Това били Славейчо и Врабчо. Недостатъкът им бил тяхното самочувствие.  Стояли на един клон и се карали, заради нанасянето на Лиса в гората. Носело се слух, че Лисицата била по-талантлива от тях.

- Врабчооо…, чуваш ли меее…? – провикнал се силно Славейчо

- По-силно не можа ли да викаш?  Все пак съм на едно крило разстояние от теб. – отговорил Врабчо

- Стига сега! Не се сърди!

- Хубаво! Сега кажи какво те вълнува?

- Врабчо, ти чули за лисицата, която щяла да се нанесе в гората?

- Да, чух. Какво има?

- Ти наистина си бил много сляп.

- За каква слепота говориш бе, Славейчо? Много добре си виждам.

- Аз знам, че виждаш. За друга слепота говоря. Как ѝ се викаше? Ех, как забравих сега!

- Аз откъде мога да знам. Защо ме питаш? Нали ти я употреби тази дума?

- Да, сетих се. Духовна слепота, Врабчо!

- Каква е тая слепота, Славейчо?

- Ти май не разбираш за какво ти говоря? Позатъпял си май.

- Ей, не ме обиждай!

- Аз не те обиждам. Какво лошо съм казал?

- Как какво? Наричаш ме сляп и глупав. Сърдя ти се.

- Хайде стига сега! Пак започваш! Жив сърдитко Петко си ти.

- Ако продължаваш така, няма да ти проговоря повече.

- Стига бе, Врабчо! Стига си се лигавил! Имаме да разрешаваме важни проблеми.

- Ех, все тия проблеми! Къде ги виждаш? Откъде ги намираш? Никъде ги няма.

- Като ти казах, че си сляп, не ми повярва. Сега вярваш ли ми? Виж, че не знаеш къде са тези проблеми?
            - Добре, може да съм малко слепичък. Какво пък толкова?

- Остави това сега! Стига сме се заяждали!

- За какво говорихме преди малко?

-  Изумяваш ме! Забравяш неща, казани преди пет минути. Ще ти напомня пак. Чува се, че в гората ни щяла да идвала някаква лисица. Не се ли притесняваш, че може да пее по-добре от нас?

- Да, признавам си, че малко се тревожа. Не можем да я изгоним.

- Не можем да я изгоним, но можем да ѝ попречим да прекрачи прага на гората.

- Прав си, Славейчо! Не съм очаквал да си такова злодейче. Такава хубава птица се оказа малко зверче.

- Стига сега! Да не се обиждаме. Знаеш, че пея по-хубаво от тебе.

- Не е вярно. Аз пея по-добре. Не се обиждай, но имаш голямо самочувствие.

- Сега ще ти кажа кой има самочувствие.  Ще те натупам така хубаво, че дори няма да го забравиш.

- Стана вече и побойник. Не съм очаквал това от тебе. Махам се оттук. Изселваме се от този клон. Ще отида другаде.

- Добре, признавам си, че бях малко краен. Съжалявам.

- Простено ти е, Славейчо.

Под дървото преминавала Лисицата, която решила да се запознае със Славейчето и Врабчето:

- Здравейте!

- Откъде чувам това? – казал Врабецът.

- Глух ли си? Под дървото има някой – отвърнал Славеят.

- Пак се ядосваш. Знаеш, че нервите са излишни.

- Откога пък стана психолог, не можах да разбера?

- Какво е това нещо психолог?

- Това е човек, който разбира проблемите в живота на човека  – отговорила Лиса.

- Брей, че си била много умна! – отговорил Славеят.

- Благодаря ти, Славейчо!

- Пееш ли хубаво? – попитал Славеят.

- Да, това ми е най-любимото занимание в свободното ми време.

- Браво на теб, Лисо! – казал Врабецът.

- Благодаря ти, Врабчо!

- Ти да мълчиш! Казах ти, че ще пее тая нахаканата. Сега ще ни стане конкуренция           . – подшушнал тихичко Славеят на Врабчо.

- Тебе повече няма да те слушам. Отивам при Лиса. – казал Врабчо

- Съжалявам, Врабчо!

- Ти все съжаляваш, а после пак се опитваш да ме контролираш. Завиждаш наистина много. Я отиде и се забий в дървото, за да ти се опреснят по-добре мислите.

- Махай се! Ще ми е по-добре и без теб.

- Ще видим колко време ще издържиш без мен.

- Не се карайте! Вие сте приятели. Ничие място няма да заема. Може дори да изнасяме концерти  заедно в гората през топлите и спокойни вечери. – отвърнала Лиса

- Права е, Славейчо.  – рекъл Врабчо

- Славейчо, бъде малко по-търпелив и не се отнасяй така грубо с Врабчо, а ти Врабчо не бързай да се сърдиш – рекла Лисицата.

- Права си, Лисо! Няма да се караме повече с Врабчо. – казал Славейчо

- Ако Ви чуя да се карата, ще Ви отскубна перата. Ще ви замяза на голи охлюви .– отвърнала Лиса

- Няма, Лисо! Не се бой! Повече няма да се повтори. – рекъл Славейчо

- Славейчо, извинявай !– казал Врабчо

- И аз се извинявам, Врабчо! Бях малко груб с теб! – отвърнал Славейчо

- Кога ще разтърсим гората, Лисо? – рекъл Врабчо

- Ако искате, още тази вечер.

- Искаме! – отвърнали заедно Врабчо и Славейчо

- Ще се срещнем пред това дърво в осем часа вечерта. – рекъл Врабчо

- Добре, ще дойда.– казала  Лиса

Вечерта Лиса, Врабчо и Славейчо пели пред дървото, а всички животни от гората им се възхищавали. Гората се изпълнила с прекрасни звуци. След концерта Славеят и Врабчо спрели да се карат, а Лиса станала тяхна вярна приятелка.