Болен дядо - Златина Садразанова

Сняг се сипе на парцали,

нека вали, нека вали.

Без да ща и хич не знам,

с грип съм заразила моя дядо.

Пъшка, тръска се и само охка,

сън не хваща, само тропа.

Цял ден той до печката седи

и сърцето си държи.

Споко, дядо, ей сега,

ще те излекувам аз сама.

Бързо мушкам термометър,

под коравата снага, а дядо стене:

– Ох, бабо, студена е твоята ръка.

Бузите му зачервени, а носа тече

болен е моят дядо и капризен кат дете!

– Хайде, дядо, бели чай горещ,

ще пиеш ти на екс.

Турвам чайник на кюмбето

слагам де каквото има:

дюля, липа, кантарион

и много, много кисел лимон.

Гледа дядо свъсено под вежди,

ще го сърба няма как!

Пие милият, очи върти

май лимонът в повечко дойди.

Нервно цъка със език:

– Бабке, ще ме умориш!

Ко е туй дето си сипала,

то на чай не мяза, а отрова.

По-добре да беше дала

гроздова отвара.  :)

Дядо, потърпи и недей гълчи.

Мене слушай ти.

Хайде успокои се, ще ти дам аспирин

и температурата ще свалим.

Ей сега го счуквам на хавана.

Ти пийни го със вода и ще

видиш на грипа врата.

После си легни и сладичко поспи.

Мятам пет-шест одяла,

да покрия цялата снага,

а той се мята, стене и мълви:

– Бабке, задуши ме ти!

По-добре разтрий краката,

с онова мазило от долапа.

Бързам , грабвам аз да мажа,

дядо сбръчква нос веднага.

– Леле, жено, туй какво е?

То мирише, се не трае.

Да не е от ветеринар?

По-добре хубавичко проветри

и това лекарство изхвърли.

Дядо търка си главата

и пристъпя крак връз крак.

Ох главата ме боли,

кръвно вдигнах май, нали?

Трябва ми, илач за моите старини.

Бабке, умори ме ти!

По добре на доктор – позвъни!

На телевизора засукани моми,

гледа дядо под очи.

Кръвта му закипява,

поглажда бялата брада.

А баба бързо проветрява

от вътре нервна става.

– Що иска тоз дъртак,

разиграва ме като ахмак.

Ей сега ще го разтрия със върбина,

че да му е яка гърбина.

А дядо белобради,

шише с мастичка вади

и тихо реди:

Тя е за глава, корем,

за кръвно, за масаж,

само веднъж да глътна аз.

Баба в стаята се разфуча

дядо на пух и прах, направи тя.

– Ах ти гиди, гиди стар мърморко

май че вече си добре

щом шишето взе.

Ставай бързо ти тогаз,

и снега изрини за час.

Кръвното ти е добре,

щом гледаш туй засукано моме.

Май си нещо наумил?

Дядо, дядо що си скрил?

Пред къщата им спря кола

Пердето бърже маха баба

и дърпа дядо за ръкава.

– Дядо белобради

ха сега кажи здравей.

че внуци идат от града.

Сурвакари ще посрещнем у дома!