ПРИКАЗКА ЗА ПОЗНАТАТА ГЛЕДКА - Сесил

Огромна тълпа задръствала улиците, по които трябвало да мине царят. Всички искали да видят с очите си неземните му дрехи, които от месец се шиели в двореца. Много труд и пари стрували тези дрехи на хората и затова разбираемо било желанието им да зърнат онова, в което придворните шивачи ги били превърнали.

И ето че начело на блестяща процесия се задал самият цар, кимайки благосклонно на поданиците си. Но техните възгласи в отговор на добросърдечната му усмивка били плахи и нестройни и постепенно утихнали съвсем.

Я, вижте, царят е гол! извикало едно малко момче.

Трай бе! пернал го баща му през врата. Да не мислиш, че ние сме слепи?

Хората наоколо закимали и въздъхнали.

Защото тази гледка виждали не за първи път.