Лирически герой - Жулиен Райнов

Къде остана и защо се скри,

лирически герой? Аз търся те, кажи.

Ти нужен си ми, когато пиша,

във мен твоят образ оживява, диша...

 

Понякога весел, друг път тъжен,

но никому не си останал длъжен.

Без теб уви, стихът не ще може,

ни да развълнува, ни да разтревожи.

 

Кажи ми, къде да те намеря?

Дали те омагьоса добрата фея,

или предпочиташ да бъдеш сам,

че нощес ще те чакам, само аз си знам.

 

С усмивката ти по-синьо е небето,

а от сълзата твоя, по-солено е морето.

На тебе днес посвещавам всеки мой ред,

моля те, ела тук и занапред!