КУКЕРИ - Вероника Иг. Лазарова

Тази нощ в паметта ми изплува,

детски спомен от минали дни.

Кукери страшни около мене танцуват,

а сърчицето ми лудо тупти.

Тръпки побиват детското тяло,

преглъщам сподавен вик.

Кукер облечен като невеста, в бяло,

разсмива ме само за миг.

От всички страни дрънчат чанове,

преследват ме страшни очи.

Мечка - „стръвница” дойде да я галя,

от страх се споми́нах, почти...

Добре, че съм с батко, да ме опази

от таз’ заплашителна сган.

А после тихо, на ухо ми издаде:

- Най-страшният кукер е чичо Иван.