СНИМКА С БАБА МАРТА - Вероника Иг. Лазарова

Седях си с баба на старата пейка,

на пътя, до синята порта.

Тананиках си песен, поклащах крачета,

бях усмихнато, малко човече.

Гостувах при баба и дядо през зимата,

не ходех на Детска градина.

Знаех, че има празник на здравето

и Баба Марта при нас ще намине.

И ето насреща жена се задава,

при нас до пейката спира.

От душа́ се моли на моята баба,

за къделя и хурка красива.

Жената е Баба Марта!

Баба ми моли за бяла къделя!

Бели конци от къделята ще опреде́,

с червени ще ги усуче, за здраве да нарече́.

Уви баба шарена хурка в хартия:

- Нямам днес бяла къделя,

от черна овца имам вълна. Вземи я!

Подаде баба черна къделя и рече:

- То за черно-бяла снимка не пречи.

Взе къделята Баба Марта,

но баба постави условие строго:

- На първи март, пред фотографа,

внучката да е до теб и да се вижда най-много!

Дългоочакваният празник се зададе,

поканиха ме в Детската градина.

Приветстват ме усмихнати дечица,

а аз облечена в престилка, светло-синя.

Пристига Баба Марта, хурката закичила,

до нея стъпва пролетно момиче.

На мартеничка в този миг приличах,

с червена усмивка и бяла якичка.

Очите ми гледат в черната къделя,

подсмихвам се весело и доволно.

Бях обещала, тайна да пазя,

но не мога ли да споделя неволно?

Бабината заръка, Баба Марта изпълни.

Седя на снимката до нея, напета.

От другата й страна - пролетното момиче,

а то пък е каката на Анета.

Имам снимка с Баба Марта за спомен.

Благодаря от сърце, за което!

Но последва кавга между Баба Марта и баба...

На снимката, къделята ми закрила лицето.