ВЕЧЕРИ В КАУФЛАНД - Надежда Радева

Минаваше 8 часа вечерта, когато Ташко Прощапулски, по прякор Куражлията, зарадвано бръкна в касетката с десетина опаковки пилешки дробчета по 500 г , произведени от „Europa chiken Холандия. Асистент-организаторът продажби от щанда за месни продукти току-що беше оставил промоционалната касетка на разположение на клиентите на Кауфланд. (И на бегом се беше оттеглил от прииждащата тълпа.) Дробчетата, намалени на 50 % от редовната цена 3 лева привлякоха дебнещите погледи на купчина хора, чакащи в този късен час промоции в магазина, и те нетърпеливо посегнаха към тях. Ташко протегна ръка, опитвайки се да разчете на опаковката срока на годност на пилешкия продукт. Можеше да се каже, че почти докосна фолиото, обгръщащо тарелката, когато друга, чужда ръка грабна въпросните дробчета. От изненада Ташко почти не реагира, то всъщност нямаше какво и да реагира, защото касетката вече беше изпразнена.

- Това е мое! – с дълбок вътрешен глас, пълен с убеждение, каза Ташко, поглеждайки в лицето мъжа, който пред очите му бе взел последната опаковка дробчета.

- Вече не е твое! – нахакано отговори другият. –  Мое е!

- Ти какво си мислиш – рече Ташко, усещайки, че гласът му потреперва, – че като си от охраната и можеш да грабиш!

- Няма такова нещо! Аз откога чакам тука! – отсече мъжът и метна опаковката в количката си, обърна гръб и забърза към сектора за плодове.

Ташко скръцна със зъби от яд. Тоя униформен за какъв се мисли! Побутвайки своята количка, в която се мъдреха две връзки пресен лук, консерва зрял боб, пакетче пуканки за микровълнова и кутия еклери с шоколадова глазура, Куражлията последва охранителя. Познат му беше тоя човек, облечен в куртка на охранителна фирма (кой го знае какво работеше!). Не веднъж се бяха засичали по време на големите намаления, защото Ташко почти не пропускаше вечер да не се отбие. Все нещо щеше да нацели. Вярно, губеше си почти два часа в обикаляне, но загубеното време си имаше смисъл – сдобиваше се с ценни стоки на невероятно ниски цени! И не само това – тук Ташко откри съпричастност! Едни и същи хора всеки ден в едни и същи часове. Не си знаеха имената, но се поздравяваха. Разменяха си реплики – какво ново, пуснаха ли това-онова? Че дори и стоки! Ето – кутията еклери тази вечер му бе любезно отстъпена от едрата руса дама. Така Ташко си я наричаше. И другите му „познати” си имаха прякори – Полковника, Арменеца, Бабата...

Кога започнаха редовните му идвания в хипермаркета, не си спомняше точно, но сигурно бяха минали месеци, че дори и година. Така свойствено близки усещаше мястото и хората тук. На брой колкото учениците в един клас, това малко, но обединено от общи цели общество му даваше всичко, от което човек има потребност – приятели, симпатизанти и врагове, разбира се. Тия „чужди” хора, конкуренти всъщност, защото ако един вземеше повече, нямаше да остане за другия, споделяха еднаква съдба, като братя, и Ташко постепенно разбра, чеза нищо не света не би заменил вечерите си в Кауфланд с друго удоволствие...

Тикайки вяло количката си към плод-зеленчука, Куражлията изтърва от поглед пъргавия служител на магазина, който тръсна направо върху пода няколко кашона с преоценени банани. Забеляза ги, едва когато чу истеричен вик: „Виж го този мръсник, награби всичко!”

Затича се на зиг-заг, защото количката му пречеше, а не искаше да я изтърва из ръцете си. Късно обаче! Няколко души бяха окупирали кашоните и вадеха банани на поразия. И какво нямаше да вадят! Говорителката в тоя миг съобщаваше, че килото им е паднало на 90 стотинки. С риск да му задигнат продуктиот количката(както вече му се беше случвало), Ташко я изостави на една страна и се напъха в купчината от хора. Беше дребен на ръст и това в случая му помогна. Сграбчи две връзки банани, незабелязвайки, че са почти зелени, и се пресегна за трета. В тоя миг охранителят, с който се бе спречкал за пилешките дробчета, го ритна (нарочно или без да иска) по глезена, Ташко се преви от болка и аха да изтърве плодовете.

-   Не са бутай! Ща перна веднъж! – изпелтечи, но другият го чу и се изрепчи:

-          Айде, пробвай, че да помета с тебе!

Какво стана после, Ташко почти не помнеше. По-късно Полковника му разказваше, че крещял: „Ти ли бе, свиня дебела!”, а онзи се пъчел: „Аз съм редовен клиент, не съм простак като вас!”, докато охраната на хипермаркета ги разтървавала.

Тая наглед унизителна случка и няколкото последвали след нея като: бой с кофички крем брюле, два, уж неволно счупени буркана мариновани гъби, или голямото блъскане в четвъртък заради омекнали червени домати  по 49 стотинки килограма, не сринаха ентусиазма на Ташко Прощапулски да посвещава вечерите си на пазаруването в Кауфланд. Напротив – рождения си ден в първите дни от пролетта младият мъж отпразнува точно там, черпейки с шоколадови бонбони групичката...

 Оправдана беше страстта му, тъй като в Ташковия живот имаше един момент, който обожаваше: да се прибере с покупките вкъщи, при своята майка, готова да слуша поредните забележителни историйки от вечерта. Той разказваше нетърпеливо, но с удоволствие, споделяйки и най-малките подробности. Усмихваше се тогава... И беше щастлив.