Стихотворение от лимърици - Лидия Абрашева

Затънала до шия във проблеми,

аз чакам някой дявол да ме вземе

и в този материален свят

ще трябва да е по-богат.

Но... за мен на кой ли ще му дреме?

 

Пресмятам бързо пет и пет,

на прага съм на петдесет.

Шансовете ми клонят към нула,

дяволите търсят други –

млади и красиви. Има ги безчет.

 

Ех, ще трябва да запретна пак ръкави.

Животът ме научи как се прави:

теглиш майната на всичките проблеми

и търсиш хубавото в бедното си време.

Най-важното е да сме здрави.