Манолова захар - Краси

             Не претендирам за компетенция по въпроса, но маноловата захар е позната сред запалените риболовци, ама те не си признават. Та думата ми е за Милан - берберина, същия дето удари ли черковната камбана съботно някак си, запрята такъмите и с Манол - бакалина, се инсталират край язовира, та чак в неделя вечер с по едно корито риба се прибират. Милан спущаше кепенците на дюкяна и в понеделник му идваше доста брадясала клиентела, ама пусто, като не може да остави мряната и сома да се размотават безпричинно. Манол, и той същата работа, ама като знае, че все на някоя булка ще u свърши я ориза, я ванилията, та оставяше жена си сама да се оправя с търговията. Милан и Манол бяха съседи и по къщи, и по дюкяни и дружбата им бе дългогодишна. Всяка неделя двамата се събираха с челядта на рибешка сватба. Други рибари в селото нямаше, не защото липсваха мераклии, а защото Манол още в понеделника по пладне всичко продаваше.

            Днес така, утре така, години наред. Но дойде време, на Милан някак си му секна слуката. Манол наизвади дузина мренки, па и някой сом му клъвне, а Милан една каракуда закачи само. Уж всичко си е същото както винаги си е било, седнат си на гюмето, нахвърлят захранка, навържат си кукички, сложат стръв и като почне слуката, нищо друго не им трябва. Почна да се кахъри човека, не го свърташе вече.

            - Маноле, абе защо така? Живарника ми още празен, а у твоя място не е останало, да не ми е направил някой недоволен клиент магия, та да ми секне така слуката!

            - Милане, не е от това. Ще ти кажа от какво е. Помниш ли миналата седмица като дойдоха инспекцията по хигиената? Е, те същите на теб нищо не ти намериха, всичко ти е точно и под конец, те и при мен нямаше къде да се закачат, ама пусто, инспектори са, свикнали са все маану да намират, и а-ха да си тръгнат с празни ръце, видяха един рафт със захар. Оказало се, че е изтекъл срока на годност, за някакви там пет-шест дена и ми туриха глоба. Ама нищо, аз ще си я избия, ако и утре така върви риболова.

            - Маноле, абе аз те питам за слуката, ти за захар ми говориш! Изкуфел ли си, що си?

            - Не, бе Милане, баш за слуката ти говоря. Като не ставало тази захар за продаване, та реших да тупям по едно кило у захранката, за има-няма два месеца ще я употребя, може и от това да е.

            - Така кажи, бре! Дай и на мен, и аз да туря, па белким потръгне.

            Ръснал и Милан от захарчицата, тая що не била за хора, те рибите по етикета няма да познаят и като му тръгнало и на него, докато дойде икиндия и двата живарника били пълни, перка няма къде да сложиш вече. Решили да се приберат преждевременно, риба имало като за две села да нахранят.

            За три-четири недели свършили захарта, Манол си избил глобата от продажби на риба и от тогава кога на някой му тръгне слуката, казват: "Манолова захар си близал".

            Двамката пак си ходили на риболов, пак по две корита рибка вадили, но злата беда отново сполетяла Милан.

            - Маноле, абе пак нещо ми секна слуката, нали не туряш от читавата захар без да ми кажеш?

            - Милане, като свърши захарта, реших да пробвам друго. Вечер наскубям малко пучи косъмчета и слагам по едно косъмче на кукичката. От това ще да е, да знаеш.

            Примирил се Милан, но вече знае какво трябва да направи.

            Вечерта пак си спретнали рибешка сватба, хапнали, пийнали и доволни от живота се прибрали по къщите си.

            Милан го било срам да си поиска косъмчета от булката и я изчакал да заспи, нищо че чак след седмица ще му трябват, той искал да се успокои, че има всичко нужно. След като се унесла в сън Милановица, той лекичко се промъкнал и скубнал няколко косъмчета, а жена му в просъница промълвила:

            - Маноле, ама утре е понеделник, нали няма да ходиш за риба...